Новини
40 000 младежи до 29 г. - „потомствени безработни в България 40 000 младежи до 29 г. - „потомствени безработни" в България
19.11.2013
Източник: бТВ

Кризата в пазара на труда се задълбочава и добива изцяло български характер. Анализатори наблюдават чисто нов феномен „потомствени безработни". Безработицата се прехвърля от селата към градовете и от необразованите към образованите с все по-бързи темпове.

 

Близо половината от безработните младежи у нас са без работа повече от една година. Всеки шести от тях, на възраст над 20 години никога не е започвал работа, а около 40 000 - между 15- и 29-годишна възраст, се водят потомствени безработни.

 

По данни на Българската стопанска камара изкривяването на пазара на труда се задълбочава, защото университетите продължават да бълват потенциално безработни, а квалификацията, под формата на диплома за висше образование - не винаги върши работа.

 

Само една четвърт от завършилите през последните четири години работят на позиции, изискващи висше образование. Нещо повече - близо 50 на сто от дипломираните, които са си намерили работа, са на длъжности, които изискват по-ниска квалификация - средно образование.

 

Цели семейства в Северозападна България например изпадат в невъзможност да си намерят работа - включително и най-младите. Семейство Василеви от врачанското село Чирен попадат в графата „потомствени безработни". От децата работи само синът Йосиф. Той е на 33 години, с основно образование.

 

„За три месеца аварийка, до края на годината, чистим парка, разхвърляме пясък зимата, като се заледи, със сол, а след края на годината, като се запролети, ще видим какво ще правим”, казва Йосиф Василев.

 

По данни на бизнеса 30% от младите безработни у нас никога не са започвали работа, а пазарът на труда става все по-затегнат. „Около 61- 62 % от безработните млади хора на възраст до 25 - 29 години са без средно образование. Тук говорим за нискоквалифицирани хора и те самите и тяхното семейство са с нисък социален статус”, обясни Томчо Томов от Българска стопанска камара.

 

В масовият случай семейната среда определя статуса, сочат още проучванията. При родители без висше образование само 2% от децата влизат в университет. В кръга на „потомствено безработните" обаче все по-често попадат и висшисти. „Нямаме данни колко точно са тези хора, но тук влияе факторът възраст”, посочи Томов.

 

Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика влияе не само поведението на ниво семейство, а и липсата на образование и кризата, която все е увеличила безработицата в страната и е засегнала предимно младите. „Така че необразованите млади от каквото и семейство да са, много трудно могат да си намерят работа”, обясни Ганев.

 

Според Йосиф Василев обаче квалификацията не е определяща за намирането на работа. „Човек, когато има желание, всичко може да работи, до желание е всичко, може да си имаш образование колко искаш, ама като те мързи…” разсъждава младежът.

 

В Бюрата по труда обявените свободни места категорично не отговарят на търсените от младите хора длъжности, а всеки втори от заетите се притеснява да не бъде съкратен.

 

Според бизнеса стъпките за осигуряване на повече заети включват промяна в трудовото законодателство, реформа в образованието, ограничаване на „сивия сектор" и стимули за бизнеса.

 

Друг важен акцент в картината на младежката безработица е, че близо 30 на сто от младите хора до 25 години у нас нито работят, нито учат и търсят подкрепата на държавата.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа