Новини
22% от младите българи не работят и не учат 22% от младите българи не работят и не учат
19.05.2015
Източник: БСК

22% от младежите в България на възраст между 15 и 24 години не работят и не учат. Това поставя страната ни на последно място сред страните от Европейския съюз по активност на хората от тази възрастова група.

 

Това показват данни от изследване на УНИЦЕФ, представено днес на форум за младежката заетост. Загубите за икономиката са за близо 2 млрд. лв. годишно, а щетите откъм човешки потенциал са още по-големи, е един от изводите в проучването.

 

Резултатите показват, че делът на младежите в училищна възраст, които не правят нищо, е малко под 11%, а сред по-големите достига 28 на сто. 167 670 хора на възраст 15 - 24 години в страната не са заети и не участват в никаква форма на обучение.

 

Съществен дял в групата са младите хора, отпаднали преждевременно от образователната система. Според изследването общо 47% от младежите, които не се занимават с нищо, са прекъснали обучението си преди завършване на средно образование, а всеки четвърти е напуснал училище, преди да е приключил с основното си образование.

 

Младите със средно образование, които нито работят, нито учат, са 48% от всички в групата, а тези, които започват да учат във висши училища, но поради някаква причина прекъсват образованието си, са 0.4%.

 

От младежите със завършено висше образование 5% остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането.

 

Националното изследване показва, че 51% от младите хора в групата са от ромската и от турската етнически групи. Друг рисков фактор е типът населено място, в което живеят младежите. Изследването показва, че 63% от младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, живеят в села и малки градове.

 

Липсата на мотивация и ценности са сред водещите причини за това много млади хора да не търсят работа, коментира ръководителят на Националния център на за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов.

 

Той раздели мотивацията на вътрешна и външна. При първата активността за развитие на умения и отговорността за собствения живот е вътрешно присъща на отделния човек, докато при другата причините се търсят извън самия него. Според него, ако липсва вътрешна мотивация за развитие на умения, за усъвършенстване в дадена професия, за постижения, дори при първоначално задоволително възнаграждение след месеци работещият може отново да загуби интерес към работата си.

 

Към т.нар. външни мотиватори може да се причисли размерът на заплатата. В този смисъл и ниското възнаграждение може да бъде причина за пасивното поведение по отношение на търсенето на работа сред младите. „Възнагражденията им се струват неадекватни на усилията, които ще положат. Смятат, че не си заслужава да работят за тези пари", коментира Томчо Томов.

 

Според вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа.

 

„Проблемът с мотивацията е много сериозен и решението минава през увеличаване на заплащането, тъй като същите тези младежи се съгласяват да работят тежка селскостопанска работа в чужбина", посочи министърът на форума на УНИЦЕФ. По думите му за предстоящия летен сезон туристическият бранш е заявил много свободни места, но не успява да намери персонал вероятно и заради заплащането.

 

Проблемът с младежите, които нито работят, нито учат, нито са в някаква форма на квалификация има няколко измерения - изявен е както регионално, така и по отношение на етническите общности и на различното качество на образование, обобщи Калфин.

 

Според него усилията на държавата и социалните партньори са насочени в четири посоки - довършване на образованието, убеждаване на младежите да се регистрират в Бюрата по труда, професионална квалификация, както и създаване на трудов пазар там, където в момента той не съществува.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа