Новини
Томислав Дончев: Няма добри експерти с ниски заплати Томислав Дончев: Няма добри експерти с ниски заплати
25.06.2012
Източник: www.trud.bg

- Г-н Дончев, постоянно говорим за усвояване, договаряне, възстановени пари. Какъв същност е ефектът от използваните до момента евросредства?
- Първият болезнен урок, който научи България, беше как трябва да се харчат европейски пари прозрачно и без злоупотреби. Вторият урок беше как парите трябва да се харчат бързо.

Третият урок, който все още учим, е как от всяка инвестиция да се гарантира максимална полза. 1 евро, инвестирано в асфалт, 1 евро, инвестирано в малки и средни предприятия, 1 евро, инвестирано в курс за професионално обучение, носи различна стойност. Но все още е минало малко време, за да имаме всички части на пъзела. Истинският инвестиционен процес започна през 2009 г.

- Кога ще има отговор кои са инвестициите с най-голяма добавена стойност?
- Част от отговорите ги има в стратегията "България 2020", която вероятно ще бъде представена през юли. Инвестициите в магистрали са по-скоро неизбежна необходимост, а не мотор на растежа. Същото важи и за инвестициите в околната среда.
В българския сценарий има няколко възможни акцента.

Реалната икономика с акцент иновации, но тук има много отворени въпроси. На първо място как караме научната сфера и изследователските звена да работят с фирмите. Има български фирми, които купуват готови технологии от западни компании, при условие че в същия град в университета има българска разработка.

- Проекти като технологичния парк няма ли да помогнат за преодоляването на този проблем?
- Технологичният парк е част от инфраструктурата. Той обаче има малък обхват - 40-50 фирми. Не може да предпоставим къде да са нишите, както и не може да предпоставим кой за кого да се ожени.

Не трябва да финансираме поотделно университета и предприятието, а да им създадем финансови стимули да работят заедно, да ги финансираме от зараждането на идеята в университета до излизането на пазара. Това е почти непознато упражнение. Чиновническият подход е да има регистрирана фирма, която да подаде апликационната форма. Системата трябва да е по-гъвкава.

- Като говорим за работата на администрацията с бизнеса, сега ли беше моментът да се направи административна реформа в програма "Конкурентоспособност" и не спъна ли тя работата допълнително?
- Реформата е добро решение. Въпреки неудобствата сега, в следващата година и половина ще има добър ефект.

- "Конкурентоспособност" обаче остава сред проблемните програми. На опашката е по договаряне, бавят подписването на договори с фирмите...
- По схемата за технологична модернизация, по която има проблем с подписването на договорите, имаме повод за изясняване на детайли с колегите от Брюксел.

- Какви детайли?
- Имаме поводи да изясним някои детайли.

- Детайли по вече одобрените проекти, по самата схема?
- Не мога да кажа повече, но би трябвало скоро да изясним въпросите и дай боже скоро фирмите да получат покани за подписване на договорите. Най-голямата ми болка е 2010 г. Тогава програма "Конкурентоспособност" изпусна своя шанс масирано да вкарва живи пари в икономиката. Въпреки тежкото наследство няма оправдание.

 - А защо не се случи това?
- Решаваха се стари проблеми, по-силен акцент беше поставен върху едни инструменти за сметка на други. А иначе 2010 г. беше моментът, в който с по-голяма смелост трябваше максимално да се инвестират пари в икономиката.

Някои държави го направиха, носейки риск после да се наложи да връщат средства. Ние се държахме като най-плахия отличник, който не смее да вдигне ръка, ако някой не го е погледнал. Програмата беше фокусирана в себе си, а не в реалните нужди на бизнеса.

- Има ли възможност да се навакса?
- Да. Това може би е най-лесната програма. Тук срокът за подготовка на проектите не е дълъг, броят на фирмите, които искат финансиране, винаги е по-голям от парите, които можем да дадем.

Единственото, което трябва да се направи, е системата да съответства на нуждите на този, който ползва парите. На програмата липсва чувствителност към нуждите на бизнеса. Но една администрация не може да се самореформира, нито един човек ще се самонакаже. Това е задача на политическия ръководител.

- С този политически ръководител ще успее ли администрацията да се реформира?
- Имам добри очаквания. Министър Делян Добрев има усет, опит.

- А не мислите ли, че една от програмите с неясни ефекти от вложените средства е "Административен капацитет" (ОПАК)?
- Някои от най-приоритетните сфери, като електронното правителство, се финансират преимуществено от ОПАК.

- Да, но освен проектите на министерството на транспорта те финансират и разработването на електронни услуги в общини и областни администрации, а някак си ефект от това не се вижда.
- Някои от тези проекти са с много висока добавена стойност. Но ако имаш в една стая 500 разпилени книги, това няма да я направи библиотека. Ще е библиотека, когато книгите са наредени и знаеш коя къде да намериш.

Да имаш N на брой електронни услуги, е добре. Предизвикателството е да бъдат вкарани в една система. ОПАК е програмата с най-добро финансово изпълнение, но може би трябва да направим равносметка кои от инвестициите по нея са били полезни и кои не чак толкова.

Тези, които са свързани с решения като е-правителство, са сред най-полезните. Задача на следващия период е тези вложения да са по-интегрирани, да следват цялостна логика. Инвестициите в работа на третия сектор и организации, които да коригират и съпреживяват всичко, което прави администрацията, са с по-нисък от планирания ефект. Инвестициите в подобряването на качеството на администрацията ще са задължение.

- Вие смятате, че пари за администрация трябва да продължава да има, но колегата ви Симеон Дянков е на обратното мнение...
- Репликата "Хайде да не даваме пари за администрация, а да строим с тях образователни институции" звучи добре, но няма нищо общо с истината. Българинът не обича държавния чиновник точно толкова, колкото не обича политиците, което е разбираемо и по отношение на едните, и по отношение на другите.

Наред с това е и тъжно, защото не може да очакваш високо качество на работа и отношение от някого, когото мразиш. Ако искаме всички държавни институции да не са корумпирани, да са усмихнати, да са любезни, да ни предоставят услугата, от която имаме нужда, да не ни разкарват като хамстер в клетка от една дупка на друга, в тези администрации трябва да се инвестира.

Нужно е постоянно професионално обучение. Огромна част от служителите е обучена по Бел-Ланкастеровата или взаимоучителната метода. Има нужда от оценка коя администрация как работи. Това не може да е обект на емоционална преценка от политическия ръководител.

- А трябва ли служителите, които работят с европейски пари, да продължат да получават двойно заплащане?
- За зло или за добро тези служители не могат да получават бонуси. Освен моралния въпрос дали един служител трябва да получава повече от друг има и прагматика. Дори и с това атрактивно възнаграждение има незапълнени места.

- Каква е средната заплата на един такъв служител?
- Малко над 1000 лв. Не е чак толкова атрактивно. За директор на управляващ орган възнагражденията се движат около 2000 лв., а това е изключително тежко. Шеф на управляващ орган на програма "Транспорт" трябва да си сложи подписа на 4 млрд. лв. Въпросът е на търсене и предлагане.

Ако им даваме по 500 лв., няма да можем да намерим нужните експерти. Трябва заплатите да ни позволяват да задържим тези, които сме успели да отгледаме и обучим. Още при въвеждането на тази система имаше драми и вълнения. Смутът идва и от там, че това са едни от най-младите администрации.

Напълно разбирам горестта на директор с 20 години стаж в администрацията, когато види, че едно момиче или момче на 34 години взема два пъти повече от него. Но пак казвам, става дума за търсене и предлагане. Това са 1500-2000 човека. На тях се крепи цялата система. От тях има едни 20-30 души, които, ако решат мигом да напуснат, не знам какво ще правим.

- Допълнителното им заплащане не трябва ли да зависи от резултатите?
- Трябва. Целта ни е за следващия програмен период тези хора да бъдат изведени от администрацията, да не са държавни служители.

Да са обособени в нещо като агенции, а не в дирекции към министерствата. По този начин ще изчезне голяма част от противоречията, системата ще може по-лесно да регистрира постиженията на ниво човек и институция и заплащането да се обвърже с това.

Това е един от най-добрите варианти и за гъвкавостта, която ни е необходима. Става въпрос за динамична работа, разбита на проекти. Понякога има нужда от 5 човека, специалисти в сферата на управление на отпадъците например, и те са нужни година и половина. Публичната нормативна уредба не съответства на тези динамични изисквания.
- Премиерът ви заръча да се ожените. Да не забравите да отидете на сватбата си.
- Аз съм длъжен да изпълнявам всички разпоредби на МС, защото имам такива отговорности. Със Светлана е малко по-различно. За да говорим за такова събитие, тя трябва да склони. Като се има предвид, че се виждаме рядко, мероприятието остава все още рисково. А и аз още не съм предложил.

 




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа