Квалификацията "специалист" се превърна в изчезващ вид в България. "Гладът" за добре обучени кадри най-после беше официално констатиран от доклада на Българската стопанска камара "Състояние и проблеми на оценяването на компетенциите на работната сила на национално, секторно и регионално ниво". Той се усеща най-болезнено в промишлеността и в отраслите, нуждаещи се от технически експерти, показва изследването. Което е пагубно за бизнеса и пречи на работата.

Практика, практика, практика
Един от основните, ако не и най-големият проблем е липсата на достатъчно качествена подготовка в учебните заведения.
"Обучението във ВУЗ е с малка практическа насоченост, като запознаване с реалната работна среда става на много по-късен етап", твърдят от химическото предприятие "Неохим" АД. Кратката в момента производствена практика (4-9% от аудиторната заетост) трябва да се увеличи и да се прилага ежегодно, твърдят от бизнеса. И то в допълнение към останалите практически занимания. Делът на учебните и лабораторните упражнения от общия брой се движи от около 30 до 50% (виж графиката). Това е огледален образ на добрите чуждестранни вузове като Масачузетския технологичен институт например, където лекционните и лабораторните занятия са в съотношение от 1 към 4 до 1 към 6, а всеки лекционен час се "отработва" веднага в лабораторни условия. Задължителните стажове пък се провалят на ниво изпълнение. Голяма част от тях остават на хартия, признават студенти. Честа практика е "договарянето" на заверки без реално присъствие, което напълно обезсмисля изискването.

Знание, но какво Теоретическата подготовка на студентите е вторият препъникамък. При кадрите, които излизат на пазара на труда, липсват базови познания, категоричен е маркетинг директорът на ETEM Building Systems Пламен Димитров. Университетите просто не генерират нищо интересно за бизнеса. Оказва се, че проблемът не е в Държавните образователни изисквания (ДОИ), а в непригодността на учебните планове към тях. Държавният план е за изграждане на производствени умения - спазване принципите за безопасност, работа с уредите, машинното и компютърното оборудване, познаване и боравене със специфичните материали и суровини и т.н. На практика приоритетите на вузовете са самоподготовка, лекции, упражнения. В Русенския университет "Ангел Кънчев" например срещу 2850 аудиторни часа са заложени 3280 по самоподготовка, което е логично за хуманитарните, но не и за техническите специалности. Остава проблемът и със съвременността на учебното съдържание. Преподават се остарели и несъответстващи на бизнес практиката неща, тъй като самите преподаватели са далеч от пазара и не знаят какво се търси, констатира Пламен Димитров. Слабата връзка между частния сектор и вузовете се прекъсва още при изготвянето на ДОИ, където бизнесът не участва, показва проучването на БСК.

Изгубени в превода А той има какво да каже на университетите. Изграждането на добри специалисти включва непрекъснатото обогатяване на знанията в избраната област и следене на нововъведенията, обяснява мениджърът "Човешки ресурси" на "Агрополихим" Димитрия Караянева. Което днес е невъзможно без познаването на чужди езици, тъй като най-новите трудове остават непреведени. "Нивото на владеене на чужди езици на кадрите не позволява ползването на технологична документация", категорични са от "Агрополихим". Което е разбираемо, като се има предвид, че предвиденото i чуждоезиково обучение не , надминава 2-5% от общата заетост. Още повече че обхватът му се изчерпва с основите на избираемия език и рядко продължава с обучение в терминологията на специалността.

Ако висшето техническо образование изпълняваше ДОИ, проблеми с "глада" за специалисти едва ли i щеше да има. Проблемът е, че изискванията се поставят, а учебните програми си остават същите. Което в крайна сметка удря бизнеса и реализацията на младите кадри.