Еврокомисията се съмнява в успеха на пенсионната реформа у нас

Автор: Дина Христова

Последните решения на правителството от 1 септември да увеличи минималната работна заплата на 270 лв., както и на вдовишките добавки с 1/3 противоречат на всички ангажименти, поети пред Европейската комисия, и нямат нищо общо с дадените от нея препоръки за реформи. Това става ясно от оценката на ЕК на националната ни програма за реформи от 2011 г. до 2015 г. и Конвергентната програма за 2011-2014 г.

В анализа на двете програми евроекспертите отбелязват, че ръстът на заплатите в последните години изпреварва производителността на труда. "Увеличението на заплатите с по-високи темпове, отколкото на производителността на труда пречи както на конкурентоспособността, така и на вътрешното преструктуриране на икономиката към производителни и износноориентирани сектори", констатират експертите. Въпреки това кабинетът взе решение за вдигане на минималната заплата под натиска на синдикатите, след като от работодателските организации единствено КРИБ подкрепи стъпката.

В доклада се отбелязва още, че препоръките са правени на базата на предвиденото замразяване при индексирането на пенсиите и увеличението на компенсацията на заетите лица до 2013 г. Правителството предвиди такова замразяване на доходи в средносрочната си бюджетна прогноза за 2012-2014 г. То е ангажимент на България и по пакта "Евро плюс". Но от 1 септември се вдигат и вдовишките добавки, макар че срещу това бяха всички социални партньори. Така точно преди изборите 700 000 пенсионери ще вземат вместо 20% 26.5 на сто от пенсията на починалия си съпруг, което е между 9 лв. и 45 лв.

ЕК има сериозни съмнения в успеха на нашата пенсионна реформа, която започва от 2012 г. с увеличение на изискуемия стаж и трябва да приключи през 2026 г., когато за последно ще се вдигне и възрастта, тъй като не е обвързана с продължителността на живот. Експертите на Брюксел настояват да се стимулират и възрастните хора да остават по-дълго на пазара на труда. В началото на годината обаче финансовият министър Симеон Дянков издаде заповед администрацията да се освободи от всички пенсионери.

НА ДЪНОТО

Според анализа на българската програма за реформа в момента 3.5 млн. българи, или 46.2% от хората живеят в риск от бедност и социална изолация. Според стратегията "Европа 2020" през 2020 г. броят им трябва да намалее с 260 000 души. От ЕК обаче не откриват достатъчно адекватни и трайни мерки, които да ограничат бедността, да се справят с отпадането на децата от училище и осигуряването на квалифицирана работна ръка за бизнеса. Доказателство за неефективното българско образование е фактът, че населението у нас има образователно равнище над средното, а в същото време над 40% от хората имат ниска езикова и математическа грамотност.