Новини
Работодатели искат държавата да закрепости студентите у нас Работодатели искат държавата да закрепости студентите у нас
30.09.2016
Източник: в. СЕГА

Студентите държавна поръчка да са длъжни да останат да работят в страната за определен период от време - между 3 и 5 г., а който замине за чужбина, да възстанови парите, платени от бюджета за издръжката му. Около тази идея се обединяват две от национално представителните работодателски организации - БТПП и АИКБ. От БСК обаче са скептични, че подобно предложение може да се реализира. Идеята среща подкрепата на част от ректорите, но не и на студентите, показа проверка на "Сега". От просветното министерство също са с резерви.

Предложението не е ново - през 2011 г. премиерът Бойко Борисов поиска същото - заяви, че студентите, които се обучават по държавна поръчка, трябва да остават в страната, защото за тяхното обучение са инвестирани публични средства, които "изтичат" към чужбина.

Шефът на АИКБ Васил Велев обясни, че неговата организация също е предложила да се разработят нормативно "надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например - за 5 години)". Велев предлага фирмите да имат "трансферни права" върху специалистите. "Не може един инженер, в който е инвестирано колкото и в един футболист, да напуска фирмата, която е инвестирала в него, а "Лудогорец" да има трансферни права върху Моци. Искаме и специалистите да доказват, че няма къде да работят в страната, преди да отидат да работят в чужбина, както ние доказваме за чужди специалисти от трети страни с пазарен тест, че няма български кандидати", каза Велев. БТПП също предлагат промени в законодателството, даващи възможност или задължение за специалистите да работят във финансиралата ги фирма за определен срок (3-5 г.). От палатата са дори и по-радикални, като искат да има ограничение за започване на работа в друга конкурентна фирма, освен при отказ на тази, която е финансирала обучението.

"Идеята противоречи на Европейската харта за правата на човека. Ние сме в параграф 22 - държавата няма как да накара младите хора да работят тук, защото не може да им гарантира място по професията. 60% от завършващите висше образование не работят по специалността си, а половината работят нещо, което изисква средно образование. В същото време има недостиг на кадри в десетки специалности, но заради липсата на кариерно ориентиране и митовете сред хората за хуманитарно и икономическо образование младите се записват само за дипломата, а след това му мислят", коментира експертът на БСК Томчо Томов. Той посочи, че в Ирландия се прави нещо подобно - задължително насочване на завършилите студенти към работни места.

От Министерството на образованието и науката (МОН) смятат, че подобно ограничение е сложно от юридическа гледна точка, а и е съмнително доколко може да е ефективно, при положение че държавата няма как да осигури реализация на всеки завършил висше образование у нас. "Пълно ограничаване на висшистите да работят в ЕС е невъзможно. Възможен е опитът за задържането на студентите от дадени направления у нас например чрез система за кредитиране. Това обаче може да е при условие, че въпросните специалности станат изцяло платени - в този случай студентът ще плаща пълната сума на обучението си, която ще му се възстановява, ако той се реализира при определени условия в България", обясниха от МОН.

Бизнесът е единодушен, че университетите трябва да се окрупнят, а държавата да финансира само специалностите, от които икономиката има нужда.

Работодателите предлагат редица мерки за подобряване на образованието и пазара на труда. Според БТПП трябва "да се преразгледа финансирането на база брой учещи се, което води до огромни компромиси с качеството на обучението. Други обективни критерии биха били броят на започналите работа по специалността в рамките на година след приключване на образованието, броят на приетите във ВУЗ за продължаване на обучението и т.н.". Според работодателите трябва да има и по-високи критерии за приемане в университетите, държавата да финансира само тези специалности, които са нужни на икономиката, за фирмите, плащащи стипендии на ученици и студенти, да има данъчни облекчения.


АКАДЕМИЧНО

Голяма част от университетската общност подкрепя отдавна идеята студентите по държавна поръчка да бъдат накарани по законов начин да работят у нас първите години след завършването си. "Това е задължително, в тази връзка и бизнесът може да помогне много - дали с по-високи заплати или пък с подпомагане на младежите със стипендии още по време на следването им", коментира шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него би могло да се помисли и за различни варианти за стимулиране на студентите да не напускат страната ни, например чрез опрощаване на студентските кредити, ако съответният висшист остане да работи в България. "Щом ползват държавна субсидия, студентите трябва да я оправдаят по някакъв начин. Ние трябва да произвеждаме инженери за нашата икономика", заяви подкрепа и ректорът на ТУ-София проф. Георги Михов. Според него обаче едва ли в демократична държава като нашата може да се въведе пълна забрана държавно субсидираните студенти да работят в чужбина, по-скоро би следвало да се търсят други икономически лостове за задържането им.

Председателят на студентските съвети Яна Вангелова коментира, че ако идеята се наложи в този й вид, ще има голям отпор от колегите й, тъй като подобни забрани са неприложими в европейското свободно пространство. "Бизнесът може да определя къде и колко години ще работи даден висшист само ако инвестира в него по време на образованието му, каквито примери има и сега у нас", коментира тя.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа