Новини
Потребител на MyCompetencе: Системата предлага качествено безплатно обучение и полезни инструменти за самооценка Потребител на MyCompetencе: Системата предлага качествено безплатно обучение и полезни инструменти за самооценка
12.11.2018
Източник: БСК

 

Публикуваме без редакторска намеса писмото на Георги Овчаров, получено след проведената на 25.10.2018 г. Национална конференция: „Предизвикателства пред развитието на човешкия капитал в индустрията“ в БСК.

 

Казвам се Георги Овчаров, на 27 години, живея в София и към момента съм безработен.

Пиша Ви във връзка с Вашата презентация от 25 октомври на тема "Пазар на труда и умения на работната сила". Разгледах я подробно, а данните в нея са кратки, но достатъчно ясни и изчерпателни. Статистиката, сложена в тези диаграми вече изглежда стряскащо. Хубавото в случая е системата MyCompetence. Това е платформа, която не е популярна сред младите хора, а в нея "има хляб".

 

Споменаха ми за нея в Бюрото по труда, като първата ми реакция беше да  погледна скептично. Все пак реших да видя какво представлява. Тъй като в момента съм безработен, използвам цялото си време за учене, в интерес на истината, уча повече отколкото като бях студент.

 

Обучавам се в платени курсове по управление на проекти в Софтуерния университет, онлайн курсове на английски език за по-бързо четене и учене и паралелно с това в курс от MyCompetence за управление на конфликти.

 

Интересното в случая е, че MyCompetence по нищо не отстъпва на частните уроци, дори напротив, темите са изпълнени с ясно и добре структурирано съдържание, което дава добра база в обучението по различните направления. А тестовете за самооценка са идеален инструмент, който може да използва всеки младеж, за да разбере къде е неговата сила и накъде да поеме.

 

Недостатъците на MyCompetence:

·         Сертификатът от Бюрото по труда се издава само на български език. Поради изискванията на повечето фирми, ще е добре документът да бъде и на английски език.

·         Като институция, Бюрото по труда няма авторитет пред фирмите от публичния сектор.

·         Ако курсът е записан от Бюрото по труда, имаш 30 дни, в които трябва да го приключиш, което е твърде кратък период, за някои от курсистите;

·         За всеки допълнителен курс, който искаш да запишеш трябва да отидеш лично до Бюрото по труда, за да ти го заредят в профила.

·         Когато в даден момент започна работа и профилът ми в Бюрото по труда бъде деактивиран, тези курсове остават някъде в историята. Трябва да има синхронизация с личния профил в MyCompetence.

 

Споделил съм за системата MyCompetence на всички мои колеги от Софтуерния университет и мога да кажа, че в момента 110 от тях използват платформата, приятно изненадани, също като мен (вкл. и лекторът).

 

Трябва да се отдели повече ресурс за популяризиране на платформата, защото това е наистина нещо полезно, изпълнено с качествено съдържание, при това напълно безплатно. Мисля да премина тестовете и през профила, който си направих директно в MyCompetence и да се свържа с БСК по телефон за издаване на удостоверяващ документ. 

 

Историята на един младеж на пазара на труда:

 

Попаднах на пазара на труда още на 15 годишна възраст - както всички от моя роден град Добрич, и аз работих няколко сезона на Албена. Безспорна школа, която учи на труд и дисциплина. Бях много учуден, когато впоследствие видях нагласите към работа на колегите ми от университета. Повечето нямаха и един работен ден, бяха замръзнали на моите 15 години. Доста от тях и до днес не работят.

 

Работих докато учих, занимавах се с всякакви инициативи, организирах поставянето на контейнери за разделно събиране на стъкло до 12 заведения в Студентски град, още преди това да бъде задължително по закон.

 

На 22 години започнах сериозна работа и се задържах там 4 години. Напуснах, защото вече нямаше нищо ново за научаване и стъпки за развитие. Вече бях останал с лошо впечатление за по-възрастния български работодател - по-тесногръд, по-консервативен, работи и живее в един кратък затворен цикъл.

 

Реших, че ще имам по-добри шансове за развитие в млад екип, може би стартъп. И се включих в един такъв. Нещата не започнаха никак розово, бях на ръба да се върна назад, но реших да продължа. Вложих всичките си умения, учих, вложих средства, инвестирах в техника, работих денонощно (буквално).

 

Правих всичко по силите си, за да издърпам фирмата, но топ мениджмънта беше затлачен, въпреки това виждах някакъв потенциал. За да не съм във финансова тежест, дори формално напуснах и се записах в Бюрото по труда, поне докато покажем глава над водата. Това обаче така и не се случи. Преди два месеца ми съобщиха в лаконичен онлайн разговор, че сметките не излизат и прекратяваме дейност. След това всичко се разпадна бързо. Стъпих на криво.

 

Равносметката: обезщетението от НОИ скоро изтичаше, стартъпът пропадна, а аз току що навърших 27 години. С 5 години стаж в управлението на процеси и логистика, общо около 9 години трудов стаж, две трудови книжки и куп дипломи и сертификати в един кашон (които скоро ще станат още повече) ми е по-трудно да намеря подходящата работа от всякога. Да, разочарован съм от българския работодател. Може би наистина IT фирмите с чуждестранен мениджмънт са работното място с нормални условия, не знам.

 

Винаги съм смятал хората, които емигрират в чужбина за слаби. Само слабите, тези които са негодни по принцип отиват да си търсят щастието навън. Не съм вярвал, че някога дори ще го помисля, но сега и моят поглед се обръща натам. Обмислям скоро да изкарам сертификат за език и да замина за London School of Economics, където да завърша магистратурата си по международни отношения и да се установя.

 

Към момента, условията да уча в Лондон се оказват по-изгодни от това да остана и да уча в София. Изчаквам да видя какви ще са споразуменията след Brexit.

 

На 27 години съм и се чувствам на кота нула. Преди месец бях на обучение по маркетинг във Виена. Връстниците ми от западноевропейските страни, тъкмо излезли от университета и приключили с околосветското си странстване, ще започват тепърва трудовия си стаж. Още не са разлели първото си кафе по ризата, а вече ми говорят за дом, автомобил, за семейство и ме питат в коя банка инвестирам спестяванията си, докато на дневен ред при мен е да мога да си платя наема - това е толкова дребнаво. Говорят само собствения си език и ще имат моят трудов стаж, когато станат на 35. Интересно ми е какъв разговор ще проведем тогава. Това ме кара да се чувствам зле и объркан.

 

Имам малка сестра и братовчед, които завършват тази година. Поискаха мнението ми за различни университети в България. С половин уста ги посъветвах да се ориентират навън. Да отидат, да видят, да учат, пък после, ако не им харесва, да се върнат в България и да приложат добрите практики тук. Това е вариантът да запазят всички хубави спомени и чувства и да се върнат обратно тук. Трябва да запомнят България с хубаво и да милеят за нея. Мисля, че ако останат тук ефектът ще е обратен и в последствие необратим. Това, между другото, го наблюдавам в локален мащаб при хората, които напуснахме Добрич веднага, след завършване на средното образование и тези, които напуснаха няколко години след нас. Ние с нетърпение се връщаме и се забавляваме в родния град, докато тези, които заминаха по-късно са отвратени и не искат да се прибират.

 

Always Look On The Bright Side Of Life!   Тази песен си запявам, когато се хвана, че си позволявам да се отчаям и  депресирам. Това държи главата ми изправена, умът ми бистър и отворен за нови знания и възможности. Не спирам да се оглеждам и да вярвам, че няма да е все така. Вярвам, че има бъдеще в България, просто се е скрило някъде срамежливо и очаква подходящия момент да изскочи.

 

С пожелание за слънчева и топла есен,

 

Георги Овчаров

 

 




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа