Новини
Най-перспективните специалности акцентират на STEМ умения Най-перспективните специалности акцентират на STEМ умения
16.05.2017
Източник: Bloomberg TV

Какво е успехът според вас?


Този въпрос има лесен и не толкова лесен отговор. Най-простото обяснение на успеха е сполука в някакво начинание. Постижение, реализиране на предварително определени цели. Но дали успехът е само това?  Важни са целите, които си поставяме. ”Най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти!” – предупреждава ни за целите Майка Тереза. Важна е решителността, с която преследваме целите си - "Успехът винаги и навсякъде започва с една дума: решителност", твърди испанския поет Александро Касон.  

Важен е опитът и умението да се учиш от грешките си - "Успехът е способност да вървиш от един неуспех към друг, без да губиш ентусиазъм" - подчертава Уинстън Чърчил.

Според Сервантес са важни усилията, които полагаме - “усърдието е майка на успеха”.

В крайна сметка успехът не е еднократно постижение, а постоянно движение и амбиция  - „Няма път към щастието – щастието е самият път “- Буда.  И какво тогава е успехът? Мисля, че по-широкото тълкуване на успеха, трябва да включи понятията: „движение“; „резултат“; „емоция“; „знание“.  

Постоянно движение от постигането на една цел към реализирането на друга. Резултат, който отговаря на целите и който е възнаграждение за нашето действие, усилия, амбиция, воля, постоянство, въображение, вдъхновение. Емоция, защото успехът се преживява, като удовлетвореност, признание, сигурност и престиж. И в крайна сметка успехът е знаниезащото в пътя към постигането на целите се усъвършенстваме и натрупваме уникално познание, опит и поуки от грешките.

       

Как измервате успеха?


Целта е предполагаемия резултат от едно начинание или бизнес проект. За да се измери резултата, напредъка или успеха в постигането на целта, тя трябва така да е реална, ясна и така дефинирана, че да подлежи на измерване. Иначе казано, още с полагането на целта, трябва да бъдат определени подходящите критерии и показатели, с които тя да се измери и оцени.

Има един капан на ефективността в бизнеса, който касае разликата между краткосрочни и дългосрочни цели.

Преследвайки текущите финансови резултати, понякога жертваме способността да се създава стойност за компанията в дългосрочен план. Концепцията BBC (Балансирана система от показатели), разработена от Нортън и Каплан, допълва чисто счетоводните индикатори с нови показатели, с които се създава баланс между краткосрочните и стратегическите цели, между желаните резултати и инвестирането в инструменти за тяхното постигане в дългосрочен план.

Тези индикатори за ефективността акцентират не само на финансовите резултати, но и на връзките с клиентите, оптимизирането на бизнес процесите и развитието на човешкия капитал.

 

Как приемате успеха - като оценка за положените усилия или като възможност за развитие?


Като възможност за развитие. Промяната става начин на мислене, а не последна възможност да се „спаси положението“.

Съвременните компании се фокусират върху дългосрочните си цели и резултати, стремят се да създадат бъдещето си  сами,  вместо да го чакат то да се случи и после да се нагодят към него. Традиционните бизнес модели и методи за постигане на успех се оказват неефективни в постоянно променящите се условия. Компаниите се учат от грешките и успехите в миналото си, но не позволяват това минало да им влияе.

 

Когато търсите кадри за вашата фирма „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?

Работодателите не наемат дипломи, а реално притежавани знания и умения.

В бизнеса има различни кадрови стратегии. Едните са „отворени навън“, към пазара на труда и се характеризират с търсенето и наемането на „готови специалисти“. Другите са „отворени навътре“ и са свързани с наемане на хора с базови умения и с инвестиране в развитието на тяхната професионална квалификация и пригодност. Ситуацията на пазара на труда е такава, че първата стратегия вече почти не работи. Все повече се търсят хора, които са способни и мотивирани да се усъвършенстват. Казано с други думи, да умеят да идентифицират своите силни и слаби страни и областите на подобрение, да търсят новостите и оползотворяват възможностите непрекъснато да се учат и развиват.

 

Кой е отличникът? Който има много дипломи или който иска да учи от компанията?


Ще ви разкажа една приказка. Попитали трима мениджъри: „Как определяте, дали хората са достатъчно квалифицирани и надеждни за да вършат успешно своята работа?“ Първият защитавал мнението, че образованието е най-сериозната гаранция.  Вторият вярвал повече на обучението и усъвършенстването на работното място и на придобитият практически опит. Третият твърдял, че личните качествата на човека, неговите нагласи, ангажираност и мотивация са ключа към успешното представяне.

Изказаните от тримата мениджъри мнения са верни, но никое от тях само по себе си не е достатъчно, за да опише идеалния набор от знания, умения, поведения и личностни черти, необходими за успеха в работата. Нито пък,  гарантират, че хората ще се представят според специфичните условия, стандарти, изисквания и очаквания на конкретната компания.

Много по-добрият начин за оценяване на човешкия потенциал е, когато индивидуалното изпълнение в рамките на конкретна позиция се свърже с бизнес целите на компанията. За да постигнат това, съвременните организации използват категорията „компетенции“. Става дума за способност на човека да съчетава и интегрира успешно в поведението си на работното място различни елементи на притежаваните от него знания, умения, опит, професионални качества и други личностни черти и характеристики.

Или по-просто казано, компетенцията е способност да се действа успешно при решаването на практически задачи и проблеми, които възникват в различни ситуации и процеси на работното място. Така че не притежаващият много дипломи, а реално притежаващият изискваните от пазара на труда компетенции е „отличникът“ за работодателите.

Естествено това е човекът, който владее и компетенцията да посреща предизвикателствата, като учи и се усъвършенства непрекъснато.

Такива хора в бизнеса наричаме таланти.

Това не са супер специалисти, а компетентни и ангажирани служители, които са способни и мотивирани да се учат и усъвършенства непрекъснато. Компетенциите са „горещата тема“, по която се разминават бизнеса и образованието, защото реално проявените в практиката знания и умения на младите специалисти, не отговарят на декларираните в дипломите им.

 

Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?


Много широка тема. Каквото е образованието днес, такава ще е икономиката на България утре.

Така че рисковете пред образованието са и рискове за бъдещото развитието на икономиката. Най-сериозните рискове пред образованието за 2017 според мен са свързани с упадъка на професионалното образование и обучение, необходимостта от преструктуриране на висшето образование, задълбочаващият се дисбаланс между търсене и предлагане на умения и квалификации, ниското качество на общото образование, пораждащо функционална неграмотност, ранно отпадащите от училище, както и застаряването на преподавателите и бягството на младите хора от учителската професия.

Сериозен проблем е централизацията и бюрокрацията в управлението, при която едно грешно решение „на върха“ се отразява навсякъде в образователната система.

Основният проблем е, че трябва да се премине от парцелирано знание и „наливане“ на информация към интегрирано, мултидисциплинарно, мултипотенциално знание и обучение, базирано на компетенции.

От ключово значение е умението на младите хора да се ориентират избирателно в информацията – аналитично мислене, латерално и критично мислене, креативност, бързина, ориентация към резултат, самоконтрол, адаптивност към промяна, емоционална интелигентност. Ключови за всяка професия и специалност стават и дигиталните компетенции.

В резултат на стремителното нарастване на информацията, хората ще се разделят на два типа – на такива, които я възприемат буквално и на такива, които умеят да я отсяват, да търсят връзки и закономерности, да я интегрират и интерпретират по нов начин.

Относно възможностите през 2017, не съм прекомерен оптимист. Но не мога да не отчета възможностите за внедряване на дуалната система, търсенето на по-ефективни подходи във финансирането на образованието, нагласите за повишаване възнагражденията на учителите и издигане обществения престиж на професията. Прави добро впечатление и фактът, че въпреки тясно партийните различия, почти всички политически сили извеждат образованието като приоритет в своите програми.   

 

В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?


Все още в България няма внедрена работеща система за прогнозиране на потребностите от квалификации в краткосрочен и дългосрочен план. От друга страна, под натиска на новите технологии и дигитализацията, около 50 на сто от професиите няма да са същите.

Никой не проучва и анализира тези процеси.

По принцип всяка специалност е с перспектива, стига учебното съдържание да отразява и кореспондира с промените и бъдещите тенденции.

По-важното е да се преодолее дисбаланса от прекомерно възпроизвеждане на специалисти в една област и остър дефицит на кадри в друга. Това може да стане на основата на по-прецизно регулиране на държавния план – прием в съответствие с прогнозите за пазара на труда. От друга страна все повече ще се търсят специалисти с кросиндустриални и хибридни умения.

Това ще „размие“ границите между някои специалности.

Най-перспективни ще бъдат специалностите акцентиращи на т.н. STEМ умения – наука, технологии, инженеринг, математика.

Все повече ще нараства търсенето на специалисти в областта на дигиталните технологии, мрежите от големи данни, мехатрониката,  биотехнологиите, нанотехнологиите, невротехнологиите и зелените технологии.

Популярни ще станат множество нови професии, като аналитици на мрежи от големи данни; аналитици на нерелационни бази данни; специалисти дигитален маркетинг; архитекти на виртуална реалност; специалисти по визуализация, по мобилни потребителски интерфейси, разработчици на приложения; анализатори на бизнес изисквания; специалисти криптология; служители по сигурността на автоматизираните информационни системи; специалисти кибер-устойчивост; инженери тест автоматизация; мобилни администратори; специалисти наноботи и медицина; био – инженери; специалисти ДНК -инженерство; специалисти виртуални „цифрови“ валути и банки; преговарящи по управление на просрочията (колекторни фирми); специалисти цифрова/информационна „детоксикация“; фасилити мениджъри; специалисти по изграждане на „умни домове и сгради“; оператори, манипулатори на дронове; механици електро-автомобили в т.ч. и на водородни коли; готвачи молекулярна кулинария; специалисти по 3D принтиране; мениджъри на знанието; социални ловци на глави и пр.

 

По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?


В противоречие с общата тенденция на ЕС процентът на преждевременно напускане на училище в България се увеличава и достига стойности около 15% - 16%.  Делът на преждевременно напусналите училище показва големи различия между регионите, между селските и градските райони, както и по отношение на малцинствените групи. Най-честите причини за преждевременно напускане са: „семейни причини“ (39%); „заминаване в чужбина“ (38%); „липса на желание“ (23%). В основата на всяка от тях е възпроизводството на бедността, а заедно с нея и ниското образователно равнище. Според изследване на Световната банка, съществува значителна диференциация и сегрегация в образователното равнище между бедното и небедното население в България – разликата е от два пъти при населението със средно образование и над седем пъти при това с висше образование.

Не по-малки са различията в образователната подготовка на населението от различните малцинствени групи. Данните от националното преброяване от 2011 г. сочат, че 93 % от ромите нямат завършено средно образование спрямо 30 % от етническите българи. Данните също така показват, че почти една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години са извън образователната система. Делът на ромите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (на възраст между 16 и 24 години) е 61 %.

Делът на преждевременно напусналите училище е по-висок сред децата от ромски произход, а около 26 % от ромските деца получават образование в сегрегирани на практика училища.

При ромското население делът на неграмотните достига до 13.1% и само 0.3% имат завършено висше образование. Малко по-добра е образователната структура на турската етническа група - 2% са неграмотните, 2.6% имат висше и 24.2% средно образование.

Това е стряскаща статистика, още повече, че след 30 години, всеки втори на пазара на труда ще бъде от „малцинствените“ групи. Това е проблем, решаването на който изисква не епизодични а комплексни и последователни мерки на всички институции, а не само на образователните. Необходимо е да се въздейства върху причините, а не върху следствията. Необходима е диференцирана политика за заличаване на икономическите различия в развитието на отделните региони.

Необходима е целенасочена политика за прекратяване на възпроизводството на бедността, на ниската икономическа активност, неграмотността и отчуждеността на отделни етнически слоеве от населението. Необходимо е кардинално да се преосмисли и политиката, свързана с реинтеграция и социално подпомагане.

 

 

 

 Каплан Р., Нортън Д, Балансирана система от показатели за ефективност, С, 2007

Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенции, БСК. Националният център за оценка на компетенции (НЦОК) подпомага разработването и прилагането на компетентностния подход в управлнието на човешките ресурси. Ключов инструмент в работата на НЦОК е информационната система за оценка на компетенциите MyCompetence, създадена в рамките на проект на БСК, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси 2007-2013".

Разговор, проведен с него по повод конференцията "Образование и бизнес: 6", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 10 май 2017.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа