Новини
Младите учат икономика, бизнесът търси инженери Младите учат икономика, бизнесът търси инженери
22.08.2014
Източник: в. Труд

 

Българските университети масово бълват висшисти с икономически и бизнес специалности, докато предприятията изпитват глад за инженери. С този пример експертът в Българската стопанска камара Томчо Томов илюстрира задълбочаващото се разминаване между кадрите, които произвеждат средните и висшите училища и потребностите на икономиката. "Изводът, че образованието създава безработни, колкото и да е неприятен, е верен", каза вчера Томов на дискусия за младежката безработица, организирана от в. "Труд".

 

В дебата участваха изпълнителният директор на Агенцията по заетостта и представители на работодателски и синдикални организации и на Националния младежки форум.

 

Учи, за да не работиш

 

Повишава се делът на младежите с висше образование, които са безработни, което още веднъж показва, че то не отговаря на структурата на икономиката, допълни Томов. Мисленето на част от младите хора също е част от проблема: "Постъпват в университет, за да получат диплома, без да ги интересува какви знания и умения ще получат и къде могат да се реализират, след като завършат. А работодателите гледат все повече не толкова документите, а какво можеш да вършиш", каза Томов.

 

Пример - в последните години има бягство от специалностите, за които се кандидатства с математиката, а пазарът на труда има нужда точно от технически кадри. "Това показва липсата на кариерно консултиране, което трябва да започва още в ранните класове на средното училище. За съжаление по този въпрос у нас много се говори, но нищо не се прави", е изводът на експерта.

 

Всичко това дава следната, грубо обобщена картина на профила на работещия млад - намира си работа основно в търговията, услугите, IТ сектора и строителството, а най-разпространените професии са продавачка и охранител.

 

Хора без работа има, хора за работа няма

 

Проблем на пазара на труда е не само сгрешената структура на образованието, но и качеството на знанията и уменията, които учениците и студентите получават. Пример за това е парадоксът, че 57% от фирмите търсят младежи със средно образование, а близо 40% от регистрираните безработни млади хора в бюрата по труда са именно със средно общо или професионално образование.

 

Заради това въпреки високата безработица българските фирми масово не могат да намерят подходящи кадри, твърдят от работодателските организации. "Да не се заблуждаваме, че дуалното образование е панацея. Трябва да се реши въпросът със защитените професии (към които няма интерес от младите, но се търсят в икономиката - б.р.), защото иначе нашето професионално образование ще продължи да готви хора, за които няма реализация", предупреди Илия Келешев, председател на Българската камара по машиностроене.

 

 Проблемът с образованието беше посочен и от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. Статистиката на институцията показва, че всеки трети младеж (до 29 години) е учил в най-добрия случай до четвърти клас.

 

"Икономиката не се нуждае само от квалифицирани работници, но липсата на образование намалява алтернативата за заетост и шансовете за професионално развитие", каза Ангелов.

 

Зависимост от готовите пари

 

Шефът на Агенцията по заетостта отбеляза, че програмите за субсидирана заетост имат "краткосрочен ефект" и "не могат да се преборят с безработицата". "Тези мерки са много скъпи, а ефектът им е краткотраен. Освен това чрез тях се създава зависимост. Безработните ги очакват, защото им гарантират доход и не толкова високи очаквания от работодателя. Работодателите също разчитат на тях, за да намаляват разходите си за труд", каза Ангелов.

 

Работещата формула според него е - държавните мерки да се насочват към определени икономически сектори и определени населени места, за да ги подкрепят в момент на сериозна криза или да решат конкретен проблем.

 

За решението на проблема с безработицата е необходима система за проучване на потребността от работна сила, посочиха експертите. "Има нови специалности, търсенето на които се засилва, а образователната система не ги създава", каза Мария Темелкова, мениджър в компанията за подбор на кадри "Менпауър". И даде пример със засиления глад на кадри за логистиката, включително в сектор като енергетиката, които не се подготвят от българската образователна система.

 

Бизнесът също е в дълг към пазара на труда - фирмите нямат фондове за обучение на служителите си, отбелязаха от синдикатите. Колко предприятия работят с машини отпреди десетилетия, попита Диана Найденова от КНСБ. Малко компании информират учениците и студентите за работните места и имат стажантски програми, добави Емил Димитров, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа".

 

За служба се разчита на връзки

 

За да намериш работа, поискай жокер от роднина или приятел. На тази рецепта залагат над 70% от младежите, които се опитват да намерят работа.

 

Едва около половината полагат усилия да се свържат директно с работодател, показва проучване на Българската стопанска камара.

 

Само една трета от младежите активно проучват обявите в интернет. Данните показват, че трябва да се подобри културата на търсене на работа, коментира Томчо Томов от БСК. Проблем е и самооценката на младите.

 

 "Младежите отиват и питат колко пари ще получават. Ако заплатата не ги удовлетворява, си хващат шапката и заминават", каза Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене.

 




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа