Владмир Владков

Прилагане на компетентностен подход в образованието, осигуряващо практически умения на учениците и студентите, засилване на връзката на бизнеса и образователните институции на всички нива, включително във висшите училища, както и оценка на обучението в дадено университет според последващата реализация на възпитаниците му. Това са част от тезите, около които се обединиха участниците в сесията „Стимули и фактори за растеж на българската икономика през следващото десетилетие" на Българския икономически форум. „Българските фирми трябва да получат възможност да допълват учебните програми, както и да участват в обучителния процес, така че университетите да подготвят необходимите специалисти, които бързо да навлязат в работата, заяви министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. - Трябва да се доразвие и системата със стажовете, като, от една страна, компаниите ще търсят студенти, а, от друга, те ще се конкурират помежду си да получат не само добра теоретична подготовка, а и по-добри практически знания и умения в реалния бизнес." Той изтъкна като успех създадената рейтингова система на висшите училища, която включва 51 критерия и поставя всяка специалност и професионално направление в университетите в нова, конкурентна среда. Тази система ще бъде усъвършенствана и ще бъде използвана и за промяна на финансирането на висшите училища, каза още министърът.

„Засилват се потребностите от технически и инженерни кадри, допълни Камен Колев, зам.-председател на Българска стопанска камара. - Те ще бъдат необходими, ако искаме да бъдат изпълнени поставените цели в стратегия 2020 иновациите да достигнат 1,6% до 2% от БВП."

В цяла Европа нараства делът на застаряващото население, у нас тази тенденция е още по-изявена, затова трябва да се стимулира и процесът на учене през целия живот. Същевременно данните на агенциите по заетостта сочат, че безработицата в страната е най-ниска сред хората с висше образование, каза министър Игнатов. „Един човек с висше образование, дори да не работи по специалността си, има пред себе си много алтернативи за реализация, докато нискообразовният човек има по-малко възможности", подчерта той. Той допълни, че в сферата на средното образование приключва работата върху проекта за Закон за училищното образование, като промените целят промяна на философията на образованието. „Променяме цялата образователна структура по такъв начин, че в центъра й да стои ученикът, а не учителят. Целта на закона е да замени репродуктивния стил в българското образование", каза министър Игнатов, обявявайки, че през 2011 г. са предвидени 60 млн. за повишаване квалификацията на българските учители.

Според Евгени Иванов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, трябва да се стимулират качествените инвестиции. „Информационните технологии и високотехнологичните производства са идентифицирани като преференциални отрасли в Закона за насърчаване на инвестициите. Ще стимулираме и т.нар. зелени работни места, тъй като България има традиции в производството на електрическо оборудване и енергийни системи. Трябва да позиционираме България като привлекателна дестинация за медицински туризъм чрез предоставяне на здравни услуги на световно ниво. Освен това стимулирането на иновациите за по-ефективно използване на работната сила и капитала ще доведе до увеличаване на разходите за иновации като дял от БВП. За целта трябва да се повиши квалификацията на работната сила, а държавната подкрепа за образование и квалификация трябва да бъде обвързана с качеството на предоставяните образователни услуги и изискванията на бизнеса", допълни Евгени Иванов.

„Преференциите трябва да се дават не за обем инвестиции, а за качество на инвестициите, като предимство имат проекти, осигуряващи висока добавена стойност", бе мнението и на Камен Колев. Той заяви, че един от ключовите проекти за страната е развитието на електронното правителство. „В Естония за 2 години инвестираха 51 млн. евро и вече имат работещо е-правителство, давано за пример в цяла Европа. И нас похарчихме горе долу същата сума и все още говорим за е-правителство в бъдеще време", каза зам.-председателят на БСК, според когото сред приложенията на е-правителство биха могли да бъдат е-ID карта, вградена в чип в личната карта, внедряване на възможност за идентификация и е-подпис през мобилен телефон, изграждане на обща инфраструктура за обмен на данни, въвеждане на цялостна система за електронни търгове и други.

„Изпълнението на националната цел за намаляване на административната тежест с 20% до 2012 г. ще спести на бизнеса около 26 млн. лв.", коментира Евгени Иванов. Той допълни, че в обществото се налага тезата, че е необходим нов модел за икономическо развитие на България, ориентиран към нарастване на износа на високотехнологични стоки и услуги, както и увеличаване на добавената стойност, генерирана в традиционните индустрии, използващи предимно природни ресурси и евтина работна ръка.