Заместник - председателят на БСК Камен Колев разисква и проблемите с изтичането на мозъци и загубата на квалифицирани кадри в предаването "Под лупа" на ТВ Европа. 

- Миналата седмица беше представена стратегията за развитие на икономиката. Как ви се струва?

- Бяха очертани секторите с най-добър потенциал. Това са сектори, в които имаме определени предимства и потенциал - селското стопанство, туризма, електрониката, информационните технологии. В тези сектори смятаме, че действително има възвращаемост при влагане на инвестиции, тъй като в момента и в първото тримесечие се наблюдава една негативна тенденция, даже има отлив на инвестиции, като под инвестиции се подразбира предоставени заеми на свързани предприятия, които сега, през първото тримесечие имат обратна посока - от България навън, така че те силно намаляват този приток на свеж външен ресурс за страната. Тук е важно тези мерки за привличане, за стимулиране преди всичко на чуждестранните инвестиции, и то в тези сектори, които имат по-висока добавена стойност, е важно те да бъдат определени и съответно и мерките за тяхната подкрепа.

- Премиерът повдигна въпроса за връзката между учебните заведения, университетите и бизнеса - дали е достатъчно разработена, дали достатъчно си подавате информация. Предложението на премиера студентите държавна поръчка поне пет години да остават да работят в България. Как ви се струва това като предложение? Има ли резон да се направи?

- Основанието е това - държавата харчи пари за обучението на един студент, който, завършвайки, заминава и тази възвръщаемост я получава извън България. Не са лесни решенията, обаче просто да кажем, че забраняваме на съответния студент пет години да напуска... това при положение че той примерно не си намери работа, надали е правилно решение. Ние, в Стопанската камара, имахме идеи за някои видове специалисти, които се търсят, да приложим схемата на продажба на футболистите. И премиерът това предложи. Проучваме този опит с цел - работодателят в момента - това е неговата заплаха и не само на държавата, но и на работодателя, че инвестирайки в съответния служител, той не е застрахован в един следващ момент този служител да напусне и да не може да изяви тези натрупани знания във фирмата, която е инвестирала в него.

- Ако един млад специалист иска да се развива в научната сфера, той може да го направи по държавна поръчка, но 3 години ще получава 400 лева месечно възнаграждение от държавата. Но това не е стимулиращо възнаграждение.

- Посоката на движение на човешкия ресурс и въобще на мозъците, на кадрите е от Европа към Щатите, от източните бивши соцстрани към Западна Европа и Щатите и ние пък трябва да се опитаме да привлечем тези мозъци от Третия сват. Те ще дойдат тук при определени условия, това са т.нар. сини карти, подобно на зелените карти. Очакваме с влизането на закона на сините карти интересът да е от околните страни, които не са членове на ЕС.

- Стратегията за развитие на икономиката какво отражение ще даде сега в разговорите между бизнеса и университетите за производство, казано условно, на кадри?

- В тази стратегия основната бариера също е казана - липсата на достатъчно квалифицирани кадри. От това се нуждае инвеститорът, когато идва. Данъчната тежест като че ли отстъпва на по-заден план, важно е кадрите, разбира се, и достъпът до съответните пазари. Лошото при нас е, че в момента и този проблем ще се задълбочава, все по-голяма част от студентите се ориентират не към тези специалности, които според нас ще бъдат търсени на следващия етап. БСК изпълнява проекта за разработване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Системата ще даде възможност за по-добро прогнозиране на потребностите на  пазара на труда, за оценка и самооценка на професионалните компетенции, както и за създаване на професионални стандарти, валидни за всички страни в ЕС. Така БСК ще даде своя принос за намаляването на бариерите при търсенето на кадри и предлагането, което съществува.

Вижте запис от предаването ТУК