След като в началото на април дебатът за увеличаване на минималната работна заплата се поднови, беше лансирана нова идея - да се въведе минимална заплата по сектори. Според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова минималната заплата трябва да се повишава само в браншовете, където има производителност и растеж.

Решихме да проверим как се възприема идеята от бизнеса и се срещнахме с председателя на  Браншовата камара по машиностроене инж. Илия Келешев. Секторът е експортно ориентиран и част от компаниите в бранша усетиха раздвижване още в края на 2009. В подсекторите на машиностроенето работят около  115 000 души и се счита, че генерира между 5 и 10% от БВП на страната.

В  Браншовата камара по машиностроене членуват 270 фирми от всички подсектори на машиностроенето - производство на металообработващи машини, хидравлика, машини за хранително-вкусовата промишленост, автомобилостроенето, селскостопанска техника, мото- и електрокари, металолеенето, част от корабостроенето. Към камарата са създадени и три съюза - по леярство, по каростроене и по хладилна и климатична техника.

Инж. Келешев, през последните седмици въпросът с увеличението на минималната работа заплата отново е на дневен ред. Какво е вашето становище?
Министерство на труда и социалната политика и синдикатите настояват за увеличаване размера на минималната работната заплата за страната от миналата година.  В медиите се лансира сумата от  около 7 млн. лв. месечно за увеличение на  минималната заплата от 240 лв. на 270 лв. Тук обаче са включени само заетите в бюджетната сфера. Държавата трябва да се бръкне отделно за още десетки млн. лв., тъй като минималната работна заплата е базисна за другите социални плащания. Повиши ли се нейният размер на национално ниво, това автоматично води до увеличаването й и за работещите във фирмите. При непроменен фонд работна заплата ще се промени съотношението в заплащането между ниско- и висококвалифицираните работници и за да не се допусне това, държавата и синдикатите разчитат, че работодателите ще вдигнат в някакво съотношение и заплатите на по-висококвалифицираните категории персонал и по такъв начин ще се увеличи и средната работна заплата за страната.
Работодателите на национално ниво разбират добре, че горното не е приложимо за фирмите, които са в криза, и лансират идеята минималната работна заплата да се договаря на браншово ниво.

Мотивът е, че обстановката в различните браншове е различна. Какво е вашето виждане по предложението минималната заплата да бъде договаряна на браншово ниво?
Може ли и с колко може да се вдигне сега размерът на минималната заплата за страната е решение, което трябва да бъде взето на национално ниво. Има няколко довода за увеличение на минималната заплата. Първо, сравнението на минималната работна заплата с границата на бедност и осигурява ли се с този размер получаването на минималната за страната пенсия, или тя им се доплаща от вноските на по-високоплатените работници и т.н.
Против увеличаването й в момента обаче е фактът, че кризата в отделни сектори се задълбочава и това ще доведе до съкращения или демотивиране на работещите в тях, ако се повиши минималната работната заплата само на тези, които сега я получават в момента и се задържи възнаграждението на по-висококвалифицирания персонал.
За да се вземе подобно решение, следва да бъдат отчетени редица фактори - състояние на икономиката, производителност, безработица и т.н.
Между впрочем, в сегашния сложен момент, ако в едни браншове се договарят нови размери на работни заплати, би означавало да се инициира процес на повсеместни срещи - преговори на социалните партньори в другите подсектори, въпреки че в някои от тях априори не е възможно да се договори нещо по-различно от досегашното. Прехвърлянето на топката от преговорите на национално ниво за повишаване размера на минималната работна заплата за страната на браншово е неоснователно.

В отделни браншове работодатели са склонни да договорят по-високи размери на минималната работна заплата.
Относно договорените тези дни нови размери на минималната работна заплата в отделни браншове нещата не са много ясни. Хем е договорена по-висока минимална заплата за бранша, хем се запазва размерът на минималната работна заплата за страната за отделна категория персонал и т.н. Но не бих искал да влизам в подробности, тъй като не е наша работа да коментираме какво правят в другите браншове.

На браншово ниво се договарят минимални осигурителни прагове. Подобно решение би ли довело до промяна и в минималните осигурителни прагове?
Размер на минималната работна заплата за страната се определя на национално ниво. На браншово - работодатели и синдикати договарят размери на минимални осигурителни прагове  (МОД) по икономически дейности и категории персонал. За браншовата камара по машиностроене това е отговорна дейност. Набираме изчерпателна информация от НОИ, консултираме се с ръководители на редица фирми, обсъждаме размерите задължително с Управителния съвет, обсъждаме ги със синдикатите, те със своите координацинни съвети и т.н. За да се обединим взаимно във възможностите за увеличение на минималните прагове, се изтъкват редица аргументи „за" и „против". Договаряне с лека ръка не може да има. По един начин фирмите реагират на определени с решение на МС размери и по друг на определени от техните браншови организации, в които членуват, за да отстояват и самите те своите общи интереси.
В Колективния трудов договор за машиностроенето има клауза, че при съществена промяна на обстановката всяка една от страните може да поиска предоговаряне. В редица фирми няма засега промяна в обстановката към по-добро. През есента на 2010 считахме, че като цяло машиностроенето ще излезе от кризата до края на I-вото полугодие, но се оказа, че оптимизмът ни е бил преждевременен и тежка ще е цялата 2011. 

Има още една идея за въвеждане на почасова минимална ставка?
Въвеждането на почасова ставка не би променило по същество размера на минималните осигурителни прагове. Това е въпрос на подход.
 
Какво е отношението ви към минималните осигурителни прагове? Някои фирми се обявиха и против тях.
При сегашната дискусия се заобикаля много важен проблем, свързан с реалните възнаграждения и постъпленията в осигурителната система, не се хваща „бика за рогата".  Това е равнището на сивата икономика, която по време на кризата се и увеличава. На заседанието на УС на браншовата камара в края на  август 2010, когато беше изработено становището за размерите на МОД по категории персонал за 2011, болшинството от членовете се изказаха против определянето на такива. Мнението е, че по този начин се осигурява пълненето на бюджета от изрядните към държавата фирми и тихомълком се толерира сивата икономика. Едва ли не се внушава на фирмите, че са длъжни да осигуряват работещите на определен размер, а вече над него, че могат да плащат на работниците, както се договарят с тях. Машиностроенето, особено по-големите и средни фирми, са силно  потърпевши от сивата икономика в другите сектори. Практика е висококвалифицирани работници да напускат фирми от машиностроенето и да отиват в други, на по-малка официална заплата, но с доплащане отгоре на ръка. Самото доплащане на ръка е може би най-дребното при сивата икономика. За да може работодателят да доплаща безотчетно на ръка означава, че във фирмата се крият приходи, не се фактурира продукция, материали се фактурират по една цена и плащат по друга и т.н. Проблемът е много по-широкообхватен  и опира до обстановката за вършене на бизнес в България. Сива икономика има във всяка страна, но размерите и формите й на проявление у нас пречат на бизнеса, от който се издържа и държавата.
Резултатите от изследване на сектора в рамките на проект на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за превенция на неформалната икономика показват, че явлението сива икономика се проявява вече и в машиностроенето. В около 10%, предимно малки фирми има различни проявления на сива икономика. На сегашния етап специално тя е в резултат както на влиянието на сивата икономика от другите сектори, така и на много тежката криза в отделни производства и фирми.

Каква е ситуацията във вашия сектор в момента?
Ситуацията е сложна и противиречива. Половината от машиностроителната продукция е предназначена за износ. Експортно ориентираните фирми първи  влязоха в кризата - още в края на 2008, и първи започнаха да излизат от нея - в края на 2009. През цялата 2010 има висок ръст в износа и например за фирмите от основната икономическа дейност от машиностроенето „Производство на машини и оборудване" в края на годината е достигнато 95% спрямо добрата година - 2008. Растежът в износа продължава и от началото на 2011 и през февруари е достигнато нивото на износ от 2008. Нещата в тези фирми стоят по един начин.
Коренно различна обаче е обстановката във фирмите, работещи за вътрешния пазар. Най-големият спад при тях е не през 2009, която всички смятаме за кризисна, а през миналата 2010. В края на годината оборотът на вътрешния пазар е едва 54%  от този през 2008 при близо 82% през 2009. През януари 2011 отново има спад. Много е тежко положението от началото на годината и в другите подсектори от машиностроенето. Около 10% от фирмите са преустановили дейността си, вероятно ще я преустановят и други. Много фирми работят с персонал по-малък от технологичния си минимум. Поръчките са малко и епизодични. Т.е. фирмите от машиностроенето, работещи за вътрешния пазар, са в криза и всяко увеличаване на средствата за работна заплата, при положение, че се произвежда малко, ще доведе и до нови съкращения, главно на нискоквалифицирания персонал, който сега е на минималната работна заплата за страната. Считаме, че машиностроенето ще излезе от кризата през тази година и на ръководствата на тези фирми, които са с много сериозни проблеми, не трябва да им се пречи да оцелеят, поне по тази линия. А и обстановката за работа на фирмите не се подобрява. Точно сега ли бе моментът да се променя, примерно, начинът за определянето на такса смет, която за отделни фирми нарасна в пъти.

Можете ли да си позволите увеличение на заплатите във вашия сектор?
На минимална работна заплата в машиностроенето са само нискоквалифицираните работници. За останалите категории персонал минималните прагове са по-високи. Там, където нещата вървят, ръководителите на фирми сами, без указания отгоре, повишават и възнагражденията. Кой заинтересован от развитието на фирмата ръководител няма да плаща по-високи възнаграждения, за да не напуснат добрите специалисти и да не заминат за чужбина, да не се оглеждат и да бягат в други фирми? И на годишното събрание на браншовата камара в края на ноември 2010 бе обсъждано, че заплатите във фирмите несъмнено ще растат с времето и че друг начин няма, но наред с това трябва да се ускорява технологичната модернизация на производството, усвояването на средствата по еврофондовете, да се повишава квалификацията, производителността и т.н.  В края на август ние ще седнем със синдикатите и ще договорим размерите на МОД по категории персонал, които ще влязат в сила от началото на 2012. За категориите квалифициран персонал праговете от 2009 бяха вдигнати с 30% на база резултатите от 2008. През 2009 приехме, че не следва да вдигаме праговете, а миналата година те бяха увеличени с  около 4-5% и са в сила от 1 януари 2011.

Ако на национално ниво се договори минимална работна заплата от 270 лв., как ще се отрази това на вашите членове?
Няма да се отрази благоприятно. Ако трябва да се подходи наистина загрижено към онези фирми, които са в много тежка ситуация, не трябва да има увеличение на размера на минималната работната заплата. Тези фирми в момента полагат грижи, за да оцелеят, и подобно действие по време на криза не е оправдано. Някои фирми ще затънат още повече, ще се наложи да правят и съкращения на хора.

Ако оставят решението на вас?
Нашето становище е категорично. Ние имаме договорени със синдикалните партньори размери на минимални осигурителни прагове по категории персонал за 2011 и те ще останат в сила до края на годината.