Новини
Идеи за повече младежка заетост Идеи за повече младежка заетост
13.08.2013
Източник: Капитал

Вече се бях отчаял, че няма да намеря нищо по специалността си, започва разказа си Васил. В началото на март той се връща от Брюксел, където прави стаж в дирекция "Човешки ресурси" на еврокомисията. Преди това завършва магистратура по "Бизнес психология" в Мюнхен, близо година прави стаж в Германия, учи "Икономическа психология" в УНСС, има стаж по специалността си и в Министерството на отбраната, а средното си образование завършва в Търговско-банковата гимназия в София. Профилът му звучи като на човек, който не би трябвало да има трудности да си намери работа – има образование и опит. Действителността обаче е съвсем друга. След обучението си в Германия миналата година Васил безуспешно се опитва да си намери работа в България близо 8 месеца. Търсенето се прекъсва от стажа в Брюксел, но дори и по-големият му опит след него не му помага и той е безработен за нови 4 месеца. И понеже е конкурентен на международно ниво, вече започва да се замисля дали да не пробва и в друга държава. "Един от първите въпроси, които всички ми задават, е "защо се върна в България". Аз имам умения, идеи и желание да работя в страната си. Толкова ли е странно", казва Васил. И действително в период, в който масово младите, предприемчиви и образовани хора се замислят дали да не се насочат към терминал 1 и 2, нещо трябва да се направи, за да останат тук.

 

Историята на Васил има щастлива развръзка. От миналата седмица той вече е на работа по специалността си в голяма международна компания. Но има хиляди други младежи, които са като него. А стотици хиляди са в още по-трудна ситуация. Като Спас например, който има само средно образование и няколко години опит в строителния сектор, а сега офертите за подобна работа са много малко. Или като Мария, която дори не е завършила седми клас.

 

Част от статистиката


Близо 28% от младежите до 24 години в България са безработни и броят им се увеличава. Половината от младите без работа са без средно образование и голяма част от тях дори и без начално. В същото време местата в сайтовете за работа намаляват. Добрата новина е, че България договори 100 млн. евро от европейските структурни фондове за насърчаване на младежката заетост през следващите 2-3 години. По т.нар. младежка гаранция държавата трябва да намери как да стимулира работодателите да осигуряват работа, обучение или преквалификация на младежите до 4 месеца от завършването им или оставането им без работа. Политика, която вече дава добри резултати в държави като Австрия, Финландия, Швеция и Дания. Но целта на политиците оттук нататък не трябва да бъде просто да похарчат или "усвоят" тези средства, а да приложат политики, които да гарантират, че ефектът от тези средства ще се запази, а в най-добрия случай и ще се разраства.

Какво да се прави? В търсене на изходите от капана на младежката безработица решихме да потърсим широк кръг от мнения – на държавни експерти, политици и независими икономисти, специалисти в страната и чужбина, на бизнеса и на самите младежи. Получи се смес от коментари и свежи идеи.

 

От краткосрочното към дългосрочното  

 

Проблем: Нужен е стратегически подход, за да се усвоят максимално ефективно европейските субсидии

 

Решение: Разработване на устойчиви финансиращи програми и реформа на образованието

Хубаво е, че и политиците, и експертите осъзнават и разделят мерките за справяне с младежката безработица, които предлагат, на краткосрочни и структурни. В първата група попадат разработването на финансови инструменти и програми, които да стимулират наемането или обучението на младежите, а във втората всички поставят належащите промени в образованието, които ще имат дългосрочен ефект, но също трябва да започнат отсега.

И една различна, дискусионна идея: Може би ефективността на програмите за субсидирана заетост ще бъде по-висока, ако те минават изцяло през бизнеса, а не през общините, коментира Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Според него така младите ще получат по-добри трудови навици и по-висока квалификация. Допълнителният ефект ще е свързан с финансовото стимулиране на бизнеса, дори и то да е минимално.

И друга, по която по-скоро има единодушие – държавата трябва да делегира част от задачите си на неправителствения сектор. Голяма част от работещите в момента проекти, които осигуряват заетост, развиват качествата на младите или просто ги вдъхновяват, са свързани именно с организации, които познават проблемите на съответната целева група по-добре.


Образование, образование, образование

 

Проблем: Неадекватно образование без практическа насоченост

Решение: Въвеждане на дуалната система с повече практики

Реформа на образованието е това, за което настояват и експертите, и бизнесът, и младежите. Защото голяма част от проблемите на безработните млади хора са свързани именно с липсата на модерно и практическо обучение в училище или университета, липсата на адекватни стажове и лошата връзка между бизнеса и учебните заведения.

"България се нуждае от спешна реформа на трудовия пазар и на образователната система, така че те да напаснат квалификациите и професиите на завършващите образование с нуждите на пазара", казва евродепутатът Ивайло Калфин. Той е един от привържениците на т.нар. дуална система за професионално образование, която работи в държави като Австрия, Германия и Швейцария, като евродепутатът казва, че наесен ще представи и конкретните си идеи. "Тази реформа излиза далеч от границите на образователните реформи, защото ще изисква промени в образователните стандарти, в данъчната система и стимулирането на бизнеса за участие, в изискванията за квалификация и за изпълнението", коментира той.

 

"В САЩ не можете да запишете магистърска степен след бакалаварска, ако нямате поне 2 години трудов стаж. Целта е да се ориентирате за специфичните изисквания на работното място, след което да изберете специалност за следване. У нас директното записване на магистратура води до пълна липса на връзка между наученото и нуждите на конкретното работно място", казва Камен Колев.

Образованието трябва да има по-голяма практическа насоченост и да използва по-съвременни подходи, казва и Мирчо Христов, член на УС на Националния младежки форум (НМФ). Той препоръчва да се инвестира в нови технологии и нови методи на преподаване и също настоява за повече стажантски програми за ученици и студенти.

 

Какви са конкретните идеи до тук

Правителството вече обяви три идеи, с които смята да насърчава фирмите да наемат повече млади хора на работа. По същество те са субсидиране на заетостта и като цяло се приемат положително от бизнеса. Така например промяна в Закона за насърчаване на заетостта предвижда на фирмите, които наемат младежи, да им бъдат преотстъпени осигуровките в продължение на година и половина (30% за първите 6 месеца, 50% за следващите 6 и 75% за последните шест). Компаниите ще трябва да поемат ангажимента да оставят лицето на работа още поне една година. Тук коментарът против е, че се изкривява пазарът на труда.

Друга мярка е да се въведат данъчни стимули за компании, които предоставят стипендии на ученици или студенти в последните два курса на обучение за срок от една до две години. Фирмите ще могат да признават стипендиите като разход в края на финансовата година, предвиждат промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.

От Министерството на труда и социалната политика направиха работна група, която ще разработва план с мерки за насърчаване на младежката заетост. Държавните експерти търсят конкретни предложения, които да бъдат в 5 основни насоки - информиране, консултиране, мотивиране и ориентиране; обучение, професионална квалификация и ключови компентенции; субсидирана заетост; насърчаване на предприемачеството; мобилност.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа