xml = $xml; } function _struct_to_array($values, &$i) { $child = array(); if (isset($values[$i]['value'])) array_push($child, $values[$i]['value']); while ($i++ < count($values)) { switch ($values[$i]['type']) { case 'cdata': array_push($child, $values[$i]['value']); break; case 'complete': $name = $values[$i]['tag']; if(!empty($name)){ $child[$name]= ($values[$i]['value'])?($values[$i]['value']):''; if(isset($values[$i]['attributes'])) { $child[$name] = $values[$i]['attributes']; } } break; case 'open': $name = $values[$i]['tag']; $size = isset($child[$name]) ? sizeof($child[$name]) : 0; $child[$name][$size] = $this->_struct_to_array($values, $i); break; case 'close': return $child; break; } } return $child; } function createArray() { $xml = $this->xml; $values = array(); $index = array(); $array = array(); $parser = xml_parser_create(); xml_parser_set_option($parser, XML_OPTION_SKIP_WHITE, 1); xml_parser_set_option($parser, XML_OPTION_CASE_FOLDING, 0); xml_parse_into_struct($parser, $xml, $values, $index); xml_parser_free($parser); $i = 0; $name = $values[$i]['tag']; $array[$name] = isset($values[$i]['attributes']) ? $values[$i]['attributes'] : ''; $array[$name] = $this->_struct_to_array($values, $i); return $array; } } ?> ИПИ: Висшето образование в България девалвира
Новини
ИПИ: Висшето образование в България девалвира ИПИ: Висшето образование в България девалвира
03.12.2014
Източник: ИПИ

Висшето образование в България девалвира и университетската диплома вече не е гаранция за намиране на добре платена работа и по-висока производителност. Това е едно от заключенията на анализ за връзките между степента на образование и пазара на труда, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

 

Нивото на заетост сред висшистите в страната изостава в сравнение с останалите държави в Европа, а разликите стават още по-сериозни при хората в трудоспособна възраст с по-ниско образование. Друг сериозен структурен проблем е разминаването между търсенето на кадри и броя студенти в различните направления. Примери за влошаващ се дефицит са информационните технологии, медицинските кадри и средните професионални специалисти.

 

Паралелният анализ на степените на образование и професионална квалификация на работоспособното население в страната, от една страна, и тенденциите на пазара на труда през последните години, от друга, води до няколко заключения. Едно от тях е наличието на ясна положителна връзка между степента на образование и заетостта - колкото по-квалифицирани са хората, толкова по-слабо усещат негативните ефекти от кризата след 2009 година. Тази връзка най-ясно се вижда при заетите със средно образование и придобита професионална квалификация. Коефициентът на заетост при тях е над този на заетите със средно образование и без професионална квалификация.

 

Коефициентът на заетост при хората със средно образование изостава както спрямо заетите с висше образование в България, така и спрямо работещите със средно образование в други страни в Европа. Причина за сравнително по-слабото представяне може да се търси в ниското ниво на участие в образование през целия живот. Едва малко под 7% от българите със средно образование са се възползвали от подобни възможности през 2013 г., което е най-ниският дял в Европа при средно ниво от 16%.

 

Коефициентът на заетост на висшистите в България изостава леко в сравнение с нивата в останалите страни в Европа, но разликите са доста по-малки в сравнение с коефициентите на заетост при групите с по-ниска образователна степен. Този факт води до два извода. Първо, качеството на висшето образование очевидно не гарантира заетост, т.е. дипломата за висше образование е с все по-ниска стойност и излъчва все по-слаб сигнал за качеството на работната сила. Второ, по-ниският коефициент на заетост при висшистите в сравнение с други страни показва, че настоящата структура на българската икономика не позволява да се използва пълният капацитет на завършилите висше образование поради разминаване между търсенето и предлагането на професионални умения. От тази гледна точка механичното увеличение на висшистите, без то да е съпроводено с промяна в профила им на обучение, няма да доведе до по-висока заетост при тях.

 

Разбивката на пазара на труда по квалификационни групи професии показва, че в периода 2009-2013 г. при всички групи с минимално изискване за образователна квалификация под средно образование се наблюдават спадове. Единственото изключение е персоналът, зает с услуги за населението. Един от всеки пет заети е в тази квалификационна група, като делът ѝ през 2013 г. е с 5,3 процентни пункта по-висок в сравнение с 2008 година.

 

Увеличение се наблюдава и при аналитичните специалисти, които през 2013 г. представляват 15,6% от всички заети в страната. В периода 2008-2013 г. делът им нараства с 3,3 процентни пункта. Голяма част от тези специалисти са концентрирани в два сектора - здравеопазване и информационни и комуникационни услуги. Може да се очаква, че търсенето в тези два сектора ще се увеличава предвид променящата се демографска структура на населението, която води до увеличено търсене на здравни и социални услуги, и все по-сериозното развитие на бранша на информационните и комуникационните технологии.

 

В същото време се очертава сериозен проблем при предлагането на съответните професионални умения за посрещане на повишеното търсене. От години страната изпитва глад за професионалисти в сферата на здравеопазването, който се задълбочава поради големия брой емигранти от тази сфера. Ако тези процеси продължат или дори се засилят предвид ескалиращите проблеми в сектора от последните две години, това може да създаде още по-голям дефицит на способни и образовани хора, които да отговорят на по-високото търсене на специалисти в здравеопазването.

 

Сходно е положението и по отношение на специалистите в сферата на информационните и комуникационните технологии, макар там проблемът да се корени и в недостатъчния интерес към специалностите, които могат да подготвят студентите за този тип работа. Въпреки че се наблюдава сериозно увеличение в абсолютния брой на завършилите математика и статистика, информатика, технически науки и технически професии в периода 2008-2013 г., делът им от всички завършили студенти се увеличава от 14% едва на 15%.




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа