Бизнесмени ще си разменят работници в зависимост от нуждите и натовареността на фирмите, които ръководят. Идеята вече е разпратена за съгласуване със социалните партньори и след това ще бъде внесена в Националния съвет за тристранно сътрудничество за реализиране. По този начин работодателите се надяват да решат проблема с липсващите квалифицирани кадри в страната. Вместо да си крадат добрите специалисти, като често ги изкушават с астрономични заплати, те ще си ги преотстъпват за известно време срещу заплащане. Щом свършат работата, хората ще се връщат на своето основно работно място. Според Жечко Димитров от Българската стопанска камара по този начин например най-лесно ще се реши недостигът от IT специалисти.

При срив в системата на фирмата служителят може да бъде преотстъпен временно, докато я оправи.

Екстравагантната идея е част от пакет предложения за промени, които БСК се надява да облече и в съответната нормативна уредба.

Според Жечко Димитров, щом съберат всички мнения и преминат през НСТС, предложенията могат да поемат пътя към парламента. Другата идея предвижда с нов текст в Кодекса на труда работниците да бъдат задължени да се обучават според изискванията на предприятието си. Ако не се съгласят, може да бъдат уволнявани. Според Димитров сега хората често отказват да учат каквото и да било. Не е ясно обаче как може бизнесът да бъде накаран да инвестира в обучението на своя персонал. В момента той харчи под 1% за  квалификация  на хората си докато европейският дава средно 10 пъти повече. При това средностатистическото число у нас идва главно от големите разходи, които дават за обучение на персонала си моловете. Все пак след прилагането на ОП „Човешки ресурси", която финансира преквалификацията с европари почти 35% от преминалите през курсове са били изпратени в тях от своите началници.

Бизнесът предлага още и у нас да се въведе т.нар. европейски паспорт на уменията. Целта е в документа обективно да бъде описано какво може работникът. В него освен дипломи и сертификати ще се вписват и проектите, върху които той е работил. Сега много често хората пълнят своите CV-та със свободни съчинения, които работодателят няма как да проверява, твърди Димитров. Преди въвеждането на новия паспорт обаче задължително ще трябва да се унифицират и длъжностните характеристики.

Правят стандарти за всяка професия

До края на годината трябва да бъдат изработени трудови стандарти, които ще опишат какво трябва да умеем да вършим на всяко работно място. В момента се сформират екипи, които до декември трябва да разработят секторни анализи за работната сила. После ще подготвят и прогнози от какви специалисти ще се нуждае той през следващите години. В 4 сектора вече са създадени консултативни съвети, които да направят това. Става дума за елтехниката, дърводобива, месопреработването и металургията. До края на годината трябва да бъдат учредени още 4 подобни съвета. Щом изработят трудовите стандарти, съветите ще трябва да преценят и колко работници в бранша могат да ги покрият.

Само един на всеки сто учи за нов занаят

Повечето безработни са без квалификация, показва статистиката. Само един на всеки сто работещи българи се престрашава да изкара някакъв курс за квалификация, показва статистиката. В ЕС това са готови да направят средно поне десетина човека. Въпреки усилията този процент от години си остава нисък, призна вчера Емилияна Димитрова от просветното министерство. Защо българите масово отказват да научат нещо повече за професията, с която си вадят хляба, обаче е много лесно да се обясни - новите им умения не се отразяват на доходите и кариерата им. Според Андрей Върбанов от КТ „Подкрепа" индустрията изпитва тежък недостиг на квалифицирани кадри. Това не само спира развитието, но и спъва работата на цели отрасли в икономиката. За новия завод за китайски автомобили край Ловеч например работодателите с мъка успели да наемат едва 42-ма инженери.

Все по-често чуждите инвеститори се отказват от плановете си у нас заради липсата на квалифицирани кадри, твърди и Антоанета Кацарова от Агенцията за професионално образование и обучение. В момента у нас действат 840 центъра, които годишно обучават към 16 000 човека. Макар че 60% от безработните са без каквато и да е квалификация, не повече от 2000 от тях склоняват да се учат. Най-голям интерес има към курсовете, свързани с туризма - над 6500 човека годишно преминават през тях. Наплив има и за селския туризъм, както и за биоземеделието. Но най-много хора се натискат за курсовете по козметика и фризьорство, твърди Антоанета Кацарова. Макар че вече има държавни образователни изисквания, които са съобразени с европейските образователни стандарти, никой не ги спазва, признава тя. Единствено в т. нар. регулирани професии като при заварчиците например евронормите са железни.

Вчера на кръгла маса, организирана от КТ „Подкрепа", експертите признаха, че никой в момента не следи и не се интересува от самото качество на професионалното обучение.

Холандия затяга режима за гурбетчии

 
Холандия затяга режима за достъп на българи и румънци до трудовия си пазар. Социалният министър Хенк Камп поиска от 1 юли нашенци да получават разрешителни за работа само при „изключителни случаи".

В момента Холандия заедно с още 9 държави прилагат т.нар. преходни режими, които ограничават достъпа на българите до трудовите им пазари до 2014-а, припомня Владимир Калчев от нашето министерство на труда. Според него вероятно заради икономическата криза и опасения от ръст на безработицата властите увеличават проверките за работа на чужденци без разрешителни.

Холандският министър  коментира, че затегнатият контрол цели да накара безработните в страната да приемат предлаганите им работни места. Според статистиката над един милион холандци под 65-годишна възраст са без работа и разчитат на социални помощи,  но отказват непривлекателните позиции и се налага за тях да бъдат наемани чужденци.Договор и осигуровки за работа от вкъщи

Инспектори проверяват за шум и тормоз над съседите

Хората, които извършват надомна работа, вече ще подписват трудови договори и ще трупат осигурителен стаж. Това решиха депутатите с гласуваните вчера окончателни поправки в Кодекса на труда. Досега този тип работа не беше регламентиран законово и най-често попадаше в сивата икономика. С измененията работодателите се задължават освен да подписват трудови договори за възлаганите дейности, и да внасят социални и здравни осигуровки за служителите си, които работят вкъщи.

В договорите трябва да бъде уредено и възнаграждението за полагания надомен труд, като то не трябва да е по-ниско от минималната работна заплата в страната. С промените се забранява полагането на извънреден труд вкъщи или на ненормирано работно време. Надомните служители сами ще определят кога ще почиват и как ще разпределят работата си. Те ще са длъжни обаче да изпращат писмено графика си на работодателя не по-късно от седем дни след сключването на трудовия договор.

Работодателите пък ще трябва да влязат в дома на служителя си, за да го направят пригоден за съответната дейност, която ще се извършва. Тяхно задължение ще бъде и осигуряването на безопасни и здравословни условия вкъщи.

Тези, които си изкарват прехраната от надомна работа, ще са длъжни да пускат в дома си както работодателя, така и трудови инспектори, които да проверяват спазват ли се разпоредбите на закона. При работата вкъщи те ще трябва да се грижат за спокойствието на съседите си, като не вдигат прекомерен шум и пречат на почивката им.

Промените засягат между 350 хил. и 500 хил. души

които извършват надомен труд, поясни Вяра Петрова от социалната комисия в парламента. Това са най-често хора с увреждания, заети в леката промишленост, които поради липсата на законови норми до момента са работили при неизгодни условия - без трудов договор и осигуровки, с неясно заплащане и работно време.