02.02.2012
Източник: в. Монитор
Не е тайна, че от години демографската картина у нас не е розова. Населението застарява, каквато е тенденцията в цяла Европа, а раждаемостта намалява. След 35-40 години всеки трети българин вече ще е в пенсионна възраст. Това е и най-острият проблем, посочен в Националната ни стратегия за демографско развитие до 2030 година.
Застаряването се изразява и в непрекъснатото нарастване на показателя за средната възраст През 1995 г. той е бил 38,9 г., а през 2010 г. достига 41,9 години. Картината допълнително се натоварва с данните за емигриралите нашенци. За десет години, между 2001-а и 2011-а, в резултат на външна миграция постоянното население на страната е намаляло със 175 244 души. Икономическата криза обаче накара хиляди български емигранти да се завърнат от чужбина през последните две години. Не е учудващо, че повечето от тях са били на гурбет в Русия, Гърция, Испания и Германия. Причините естествено са влошените условия на пазара на труда в изброените държави. Защото все повече работодатели свиват разходите си за заплати, а когато съкращават работници, предпочитат това да са чужденци. Не е без значение и образователният ценз на гастарбайтерите. Повечето от тях са се препитавали като селскостопански работници, гледачи на възрастни хора, келнери и изобщо помощен персонал. Социалният разрез на профила им показва, че „неграмотните" с основно образование съставляват едва 13 на сто от всички емигранти. Най-много се оказват завръщащите се българи с диплома за средно образование - 45,8%, а висшистите са общо 34,1%.Мой познат, който се изхранва с подстригване на кучета, наскоро ми каза, че чака с нетърпение лотарията „Зелена карта", за да емигрира в САЩ. За да се устрои зад океана, той разчита на свои познати. Може и да стане, но според мен шансовете му за това не са никак големи. Кризата и в САЩ удари много семейства, а някои загубиха и голяма част от пенсионните си спестявания. Безработицата зад океана придоби катастрофални размери. Оптимистичен сценарий сочи, че емиграцията ще продължава да се развива, но в далеч по-ограничени размери. Предимно заради кризата в някои страни от ЕС, очакванията са за спадане на броя на емигрантите ни, въпреки възможностите за реализация на българите на европейския трудов пазар. Според прогнозите на НСИ след 2010-а емиграционният поток трябва да се стабилизира до около 6-8 хил. души годишно.
Как обаче можем да се справим с демографския срив? За да се запълни демографският пъзел, на първо място трябва да се намерят реални стимули за младото българско семейство, в което вече да се раждат поне по две деца. Нека си припомним, че нашите баби през миналия век са раждали и отглеждали нормално по три деца, без да са били кой знае колко богати. Друг мощен лост, който обаче не действа в условията на икономическа криза, са възнагражденията. За да се намали емиграцията и да се стимулират младите хора да останат в страната. И не на последно място - българско гражданство могат да получат хиляди македонци, молдовци, украинци и т.н.
С усилията на обществото, не без помощта на държавата, демографският пъзел може да се подреди. Но за това ще са необходими години.