Новини
Да има ли защитени професии? Да има ли "защитени" професии?
03.09.2013
Източник: Монитор

Да бъдат въведени защитени професии, подобно на защитените училища, обмисля МОН. Става дума за такива специалности, които младите хора не искат да учат, но са от особена важност за икономиката на държавата. Младежите могат да бъдат мотивирани да усвояват тези професии, като им се отпуснат стипендии. На изчезване вече са асансьорните техници и кадрите за жп транспорта. За да се насърчават децата да избират такива паралелки, държавата или общините трябва да им дават стипендии. Експерти припомниха, че тази година столичните ученици не искаха да учат за месари и производители на алкохол и безалкохолни напитки.

Според министерството план-приемът в професионалните школа трябва да е съобразен с нуждите на бизнеса. Най-нужните на фирмите професии ще бъдат описани от Българската стопанска камара (БСК). Камарата подкрепя и идеята бизнесът да учреди фонд за подпомагане на професионалното образование. Целта е да се преодолее грешният модел, в който образованието и икономиката нямат връзка помежду си. Ако са нужни спешни мерки за доближаване на професионалното обучение в школата към бизнеса, могат да се направят промени в Закона за професионалното образование. За по-голяма реформа обаче е нужно да се приеме първо законът за училищното образование. Уроци в практическа среда, модулна система, която дава възможност на учениците да работят, докато се квалифицират, и въвеждането на кредитна система в професионалните гимназии, подобна на вузовете, са бъдещите промени, които министерството смята да въведе. Анелия Клисарова, министър на образованието: Нужно е да изготвим критерии 

Държавата може да определи защитените професии, необходими за развитието на икономиката. Изборът им трябва да стане чрез определяне на критерии, които предварително да се обсъдят.

Нужно е професионалното образование да бъде обвързано със спецификата на всеки регион и бъдещите планове за развитие и инвестиции. Също така трябва да се обърне внимание и на въпроса за въвеждането на т. нар. дуална система или обучение чрез работа. Средните професионални училища трябва да си сътрудничат както с бизнеса, така и с университетите със сходни специалности. Доц.
Борислав Дамянов, Технически университет: Да се възстановят техникумите 

Според мен най-добре е отново да се възстановят техникумите, така наречените сепеута. Те подготвяха много изпълнителски технически кадри. Те обаче отдавна изчезнаха. Останаха само елитните техникуми, които вече до такава степен са свити, че са специализирани само в областта на икономиката, бизнеса, радио и телевизионни специалности.

Ето защо приветствам това, което предлага министерството на образованието. Да се създаде списък на защитените професии и децата, които искат да учат в тях, да получават държавни стипендии. Подобно нещо трябва да се направи и във висшето образование с инженерните специалности. Аз нямам нищо против моите колеги от другите вузове, но стана прекалено модерно да учиш икономика, психология и всякакви други науки, а инженерите стават все по-малко и по-малко. Четох изказването на министър Клисарова, която с тревога говори за това, че ще внасяме заварчици. Преди години ние изнасяхме заварчици, изнасяхме работна ръка. Има и други специалности, които не са атрактивни, например в жп транспорта. В момента се развива метрото, но ако предложиш на някое дете да стане специалист в жп транспорта или в метрото, то няма да остане ентусиазирано. Защото да се трудиш там, е непрестижно. Напротив, ние трябва да поощряваме децата, които се записват да учат в подобни специалности. Трябва да се сключва предварителен договор и да се знае това дете, като излезе от училище, че за него ще има работа. Навремето имаше така наречената държавна поръчка. Министерството на транспорта например да поиска за железниците 10 места, за въздушния транспорт – 5 места за летци. Навремето ние в нашия ВУЗ подготвяхме летци, но сега не, защото кой ще даде 50 хиляди евро, за да усвои специалността.

Не само в средното образование, но и във висшето образование трябва да има списък на защитените професии. www.МРЕЖАТ@ Липсват кадърни инженери

Публикуваме становища по темата от интернет форумите. Редакцията на "Монитор" не носи отговорност за изказаните мнения.

Наш

Има една камара компании, които си търсят инженери (за много направления), но се оказва, че кадрите нямат елементарни познания за също толкова елементарни неща. Хора, които отиват на интервюто и се самозабравят, когато стане въпрос за заплата. Престанете да се надценявате, защото обикновено първо се доказват умения, а след това се искат пари. 

Георги

За един общ работник с трудов стаж в бирена фабрика 20 години може технологията на производство да е "елементарно познание" на база дългогодишния опит и да каже на току-що назначен инженер "Тоя е ега ти инженера, нищо не знае от бирата!" 
Е, по този начин се изказват много собственици на компанийки и фирмички в България, а също и оценка дават за познанията на инженерите със своята диплома от някой незнаен Свободен Университет.

СТОЯН

Докато разсъждавате по този начин, не се надявайте да вземете заплатата дори и на работник по строежи. 

Стефан

Тогава искам да те попитам по какъв начин би могъл да обясниш факта, че човек с икономическо образование (бакалавър+магистър по финанси), бива назначаван на 550 лв. стартова заплата, докато чистачка на офиси за 8 часов трудов ден (5 дена) взема 1000? Този не се ли е бъхтил да чете 5 години?

Мераклия

Бил съм доста (и успешно) по чужбина и мога да ви кажа,че там има неписана, но свирепа дискриминация на емигрантските инженерни кадри, особено претенциозните и като цяло неадекватни източноевропейци (събуват се, значи, по миризливи чорапи и хайде в готиния апартамент. При слабо образователно ниво де). Тук българи и сърби водят класацията. За това колко сме велики - вижте абсолютния критерий, бруто продукт на глава от населението http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria - мъка и половина. Иначе казано,много претенции и ниска производителност. Какви големи заплати чакате тогава от обективна даденост като пазара на труда? 
А България е такава, каквато я направим ние, българите. И подобрението на нещата винаги можем да започнем от себе си. Така че, братя и сестри, хващайте се на работа с усмивка и стига сте хленчили по форумите. 

Пепи

БВП не мери производителност на работниците, а на мениджмънта. Факт е, че за същата работа в една Англия например сервитьорка тип "Хепи" ще е около 10 пъти по-добре заплатена и по вашата теория. А вие сте толкова тъп, че не схващате елементарни икономически показатели. БВП е ниско, защото мениджмънтът в България не може да координира така нещата, че продуктът, създаван в България, да отговаря на някакви международни изисквания (да е конкурентоспособен).

Нерегистриран

Аз съм машинен инженер и работя по специалността си вече две години. Смених няколко големи фирми, работещи за Западна Европа. Работил съм по доста обемни и скъпоструващи проекти, сега работя в западноевропейска фирма без българско участие. 
Когато завърших, потокът наброяваше 60 човека. От тях само 5 са в час с материята на професията - говоря за теоретични знания + софтуер. Другите 55 меко казано не става нищо от тях ( в професионално отношение) ето ви и пример - в света на инженерите съществуват много специализирани софтуери, най-често срещаният е АутоКад. Моите 55 колеги не знаеха как да си отворят програмата, не да работят на нея. Да не споменавам софтуери от рода на Catia , Pro ENGEENER, UGS , I-DEAS, SolidWorks, Inventor. Програми, без които в днешно време е немислимо да се прилага професията. 

Петър

Имам чувството, че специално в моята област – машиностроене, има договорка между фирмите да не вдигат заплатите, за да не си вземат една друга кадрите. Ако във фирмата, в която работиш, вземаш заплата Х и в другата фирма ти дават същата заплата Х и няма смисъл да се местиш - това е голата и грозна истина. 
Като завършек ще кажа следното - инженерни кадри наистина липсват на пазара, ама кадърни. Силаж има колкото щеш, което от своя страна е жалко, защото професионализмът се размива яко 




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа