Новини
Бизнесът и образованието не са готови за дуално обучение Бизнесът и образованието не са готови за дуално обучение
26.06.2015
Източник: БСК

Дуалното обучение се посочва като „панацея" за разрешаване на проблемите в професионалното образование. В детайли за него са информирани обаче само малко над 18% от работодателите и към 32% от средните професионални училища. Цели 22% от предприятията и над 4% от професионалните гимназии изобщо не са запознати с тази система. Изводът: бизнесът и образованието все още не са готови да реализират на практика обучението чрез работа.

 

До това заключение водят резултатите от анкетно проучване за потребностите и нагласите за въвеждане на дуално обучение в България, представени днес от Българската стопанска камара (БСК). Изследването е проведено през пролетта на тази година едновременно сред собственици и мениджъри на предприятия, от една страна, и педагогическия персонал на професионалните гимназии - от друга. В анкетата са участвали 120 професионални гимназии от 11 области в България и 207 работодатели.

 

Педагозите са доста скептични към скорошното въвеждане на обучението чрез работа. Две трети от тях посочват като основна пречка за това незаинтересоваността на работодателите. Почти толкова очакват проблеми с финансирането на тази нова образователна форма. Повече от половината виждат дефицити в нормативната уредба. Почти всеки втори е песимист поради липса на мотивация у учениците, посочи Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК.

 

Мениджърите поставят акцент върху недостатъците в нормативната уредба и липсата на мотивация сред младите хора. Тревожат ги също финансовите проблеми и липсата на опит при въвеждането на дуалното обучение. Едва 23% от работодателите обаче смятат, че бизнесът не е заинтересован.

 

Резултатите от анкетното проучване очертават няколко основни тенденции:

  • Задълбочава се диспропорцията между търсене и предлагане на квалификация на пазара на труда. Работодателите изпитват сериозни затруднения с намирането на специалисти със средно образование и квалификация. Изследването откроява над 200 дефицитни професии и длъжности. Това са ниско квалифицирани и квалифицирани работници, техници, монтьори, оператори на машини и съоръжения и др. Най-остър недостиг има в строителството, химическата промишленост, металургията, машиностроенето, информационните технологии, енергетиката, транспорта, хранително-вкусовата и питейната промишленост, мебелната промишленост, търговията, туризма.
  • Устойчива е и тенденцията на разминаване между изискваните умения от пазара на труда и качеството на практическата и теоретична подготовка на младите хора в системата на образованието. Почти всеки втори работодател е неудовлетворен от нивото на общите бизнес познания, техническите и технологичните знания и неуменията за работа с конкретни машини, съоръжения, инструменти и прибори за измерване. Всеки втори или трети работодател твърди, че на младите специалисти липсват основни меки умения, като трудова и технологична дисциплина (47.3%); отговорност и ангажираност (37.2%); желание за продължаващо професионално усъвършенстване (35%); организираност и лична ефективност (34%). Като дефицитни са посочени уменията „владеене на чужд език"; „комуникативност"; „адаптивност". В част от предприятията младите специалисти имат сериозни проблеми с мотивацията и нагласите за продължаващо обучение.
  • Приемът на ученици в професионалното образование и обучение не отговаря на потребностите на икономиката. При 60% от професиите и специалностите в Списъка на професиите за професионално образование и обучение има проблеми и затруднения в осигуряването на планирания план-прием в съответните професионални гимназии. Все по-честа става тенденцията на закриване на паралелки поради неизпълнен план-прием. Повече от наложително е въвеждането на правила и критерии за обявяването на „защитени" от държавата професии.

 

Въвеждането на дуалното обучение изисква целенасочена подготовка в предприятията и обезпечаване на специфични условия за обучение чрез работа. Най-важното според 82% от анкетираните работодатели е осигуряването на квалифицирани наставници, които да провеждат практическото обучение на работното място. Според работодателите най-важните изисквания към работните места на бъдещите участници в системата за дуално обучение са свързани с гарантиране на безопастност (70%), осигуряване на съответната техническа и технологична информация и документация (49%), подходящо оборудване и инструментална екипиравка (38%), както и организация на работните смени така, че обучаващите да работят в редовна (дневна) работна смяна (36%). Педагозите поставят акцент и върху социалните аспекти - застраховка, безплатен транспорт, намалено работно време и др. Спазването на тези изисквания налага наличието на система и критерии за предварително утвърждаване (регистриране) на работните места, предназначени за дуално обучение, и по-нататъшен контрол за спазване на изискванията.

 

Според анкетираните работодатели и педагози най-важните компетентности и лични качества, които трябва да притежават наставниците от предприятията, се отнасят до: задълбочено познаване на производствени процеси, работни операции и технологии (69%); познания и умения за работа с машини, съоръжения, инструменти и измервателни прибори (40%), работа с техническа и технологична документация, стандарти и изисквания (28%) и надежден контрол на безопастността (29%). Освен техническите професионални компетенции учителите смятат за важни и множество педагогически и психологически умения, като: да разяснява и консултира (59%); да формира практически умения и навици у обучаваните (50%); да мотивира ученето и да насърчава интереса към познание (34%). И работодателите, и педагозите застъпват мнението, че наставниците трябва да са преминали през специално обучение и да са сертифицирани за работа с деца.

 

Работодателите (97%) и педагозите (92%) са единодушни, че предприятията трябва да участват в изготвянето на учебните планове и програми, по които да се извършва дуалното обучение. Това налага специфични форми на взаимоотношения между професионалните гимназии и предприятията, както и промяна в нормативните и методическите изисквания.

 

Според анкетираните работодатели най-ефективните форми на взаимодействие между предприятията и професионалните гимназии са: участие на предприятията в повишаване квалификацията на преподавателите по специални дисциплини (50.7%); участие на специалисти от предприятията в учебния процес осъществяван от гимназиите (50.7%), системен взаимен обмен на специализирана информация, свързана с технологичните и бизнес процеси, иновациите и пр. (48%); инициативи за обучение на наставници в дидактически и педагогически умения (46%); реализиране на корпоративни програми за кариерно ориентиране, мотивиране и насочване на млади хора към избор на професии, перспективно необходими на икономиката, в т.ч. и към защитени професии (43%). Представителите на професионалните гимназии акцентират върху взаимодействието най-вече при повишаване на квалификацията на преподавателите по специални дисциплини и практика от гимназията (52%); инвестиране в развитие на учебната материално - технически база (42.5%); участие на предприятието в информационната кампания на гимназията за набиране на ученици, прием по съответните специалност (34%).

 

Анкетираните работодатели си дават ясна сметка за допълнителните разходи и ресурси, които трябва да вложат в организацията и провеждането на дуалното обучение. В тази връзка те очакват държавата да стимулира старта на процеса, като финансира основните възнаграждения на обучаващите се чрез работа (73%), разходите за осигуровки на обучаващите се (41%) и като предостави данъчни облекчения за предприятията, включили се в системата за дуално обучение (41%).

 

Двете страни са единодушни, че е необходима широка разяснителна кампания за положителните елементи в дуалното обучение. Важно е институциите да говорят на общ език с разбираеми послания, заяви Томчо Томов. БСК предлага да се предоставя предварителна информация на родителите и децата за състоянието и перспективите на предприятията, участващи в системата; да се публикуват в интернет списъци на предприятията и търсените от тях професии. Полезно е да бъдат изградени областни и национален портал с информация за действащите фирми, кадровата им обезпеченост и прогнозна потребност от технически кадри за период от поне 5 години напред. Важно е да се въведе кариерно ориентиране на децата още от първи клас. Настоява се също за създаване на ясна и ефективна система за кариерно развитие на учениците в бъдеще с цел повишаване на тяхната мотивация за усвояване на съответната професия.

 

Работодатели и педагози смятат, че е добре въвеждането на дуалното обучение да стартира пилотно само с професии и специалности, за които има условия в дадения регион. Категорично се настоява за прекратяване на тенденцията на закриване на паралелки и професионални гимназии, както и за въвеждане на защитени от държавата професии.

***

 

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ:

 

 

 




КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА КТ Подкрепа